Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
"Еверест" разказва за злополучното изкачване на група алпинисти аматьори, които през 1996 г., опитвайки се да покорят най-високия връх на планетата, научават безценния урок, че да си стоиш вкъщи пред телевизора, далеч не е чак толкова лошо занимание. Истината е, че бях забравил за този случай, както и за книгата на Кракауер "В разредения въздух", където са описани същите събития.
Това, разбира се, не е история, която да остави траен отпечатък в паметта ни, защото всеки месец по телевизията се разказват подобни драматични съдби (като например случая с миньорите в Перу, който също ще бъде филмиран). Работата е там, че най-високата точка на планетата винаги е вълнувала хората и ги е карала да придават по-голямо значение на всичко, свързано с нея. Затова и сега имаме филм, наблъскан със звезди, който обещава да вдъхне живот в експедицията до Еверест.
Бради, бради, бради. Бради със сняг, бради треперят от студ и говорят по телефона. Ето, току-що ви разказах половината филм. Има и някакви герои под тези бради, разбира се, но ако трябва да разпозная кой е главният в този филм, бая ще се озоря, така че нека обърнем внимание на по-основните.
Джейсън Кларк е с най-дълго екранно присъствие. Той е лидерът на експедицията - Роб, който обещава на аматьорите да ги заведе до върха и да ги върне безопасно. Един от най-ентусиазираните му клиенти е Бек (Джош Бролин) – тексасец, на когото семейният живот е втръснал и скача от планина на планина, в търсене на нови емоции. В отбора се присъединява и Джон Кракауер (Майкъл Кели), който ще отрази във вестника си цялото преживяване (вече споменах, че в крайна сметка ще излезе цяла книга). Джиленхол играе водач на друг екип. Макар да е приятел с Роб, между двамата прехвърчат искри на съревнование. Има и други, но ще ни трябва цяла страница, за да ги изброим и да обясним епизодичните им роли.
Преди всичко филмът представлява съпреживяване с това, което са изпитали истинските алпинисти. Може да се поспори доколко всичко отговаря на истината, но това нас не ни касае особено. Професионалистите да се карат, колкото си искат. Важното е, че визуално филмът е забележителен. Със страхотен звук и компютърни ефекти, без да използва извънземни каскади в стил "Вертикална граница", той се придържа максимално към реализма, като същевременно в нито един момент не става скучен или досаден. Другата очевидна цел, освен преживяването в киносалона, е била отдаването на почит към загиналите, което е постигнато по един уважителен начин, без сантименталност или героизация (все пак сами са се набутали там).
