"Гордост и предразсъдъци и зомбита" е обречен на неуспех 0

"Гордост и предразсъдъци" е най-известният роман на Джейн Остин и е считан от мнозина критици за едно от най-значимите произведения в английската литература на XIX век. Зомбитата, от своя страна, са едни от най-ярките и емблематични поп културни образи на XX век, благодарение на които мало и голямо вдига летвата на своята кръв-и-мръвки (gore?) търпимост. Безспорно са култови.

Как обаче тези две неща са свързани и въобще попадат в общ абзац? Виновникът е режисьорът Бър Стийрс и на пръв поглед безумният му проект "Гордост и предразсъдъци и зомбита". А ако се върнем пет години назад и сбъркаме кварталната кръчма с някоя книжарница, ще попаднем на чаровната литературна версия, дело на Сет Греъм-Смит.

Очевидно е, че на запад скучаят и се чудят каква изгъзица да предложат на публиката (те и на изток го правят, но обикновено е свързано със секс), без значение за коя сфера на изкуството говорим. Всеки ден ставаме свидетели на тотални кретении, кои успешни, кои не чак толкова. Сред тези олигофрении се нарежда и "Гордост и предразсъдъци и зомбита", модерната екранизация на голямата английска класика.

Любовта ми към творбата на Джейн Остин въобще не е голяма, да не кажа, че по-скоро граничи с омразата. Но както мъдрите и оглупели от чувства хора казват – двете вървят ръка за ръка. Не тая по-различни емоции и спрямо която и да е филмова трактовка до момента, особено тази с участието на Кийра Найтли. Вероятно поради този факт, някак с топлина в сърцето (и мозъка) реших, че зомбитата може да променят отношението ми към "Гордост и предразсъдъци".

Историята е доста помпозна. Все пак говорим за английски аристократи, чиито забавления са фехтовката, подстригването на живия плет и кръвосмешението. Фамилията Бенет има n на брой щерки, които майката усилено желае да пласира на финансово обезпечени съпрузи от знатно потекло. Най-красивата е Джейн (арогантна авторка!), а най-непреклонната – Елизабет. Другите не са от значение, освен (най-)малката червенокоса блудница... Както и да е.

Г-н Бингли е от онези потенциални съпрузи, които алчната майка търси, и който по някакви неведоми пътища господни се влюбва в Джейн. По същото време Лизи се запознава с неговия близък приятел (no gay strings attached) г-н Дарси. Последният обаче се оказва изключително надменно копеле, за когото произходът е от най-голямо значение. Реално погледнато образът му е причината романът да се казва по този начин. Както можете да се досетите, има много игра на чувства, гордост и предразсъдъци между героите.

Новият филм следва сюжетната нишка на оригинала сравнително точно. Основната разлика – мистериозна епидемия разтърсва Англия и "болните" се превръщат в зомбита. Мъртвите стават немъртви, а ухапаните от инфектирани – ами и те така.

Тъй като времената са тежки, префърцунените ни герои са нещо повече от дантели и парфюм. За справяне с гниещата заплаха, почти всички от тях са се специализирали в умелото боравене с хладно оръжие, като обучението им е преминало далеч на изток – Япония, за истинските аристократи като г-н Дарси или Китай, за недостойните "златотърсачки" от семейство Бенет.

Да поговорим за качествата на филма. Определено е вложено старание в пресъздаването на епохата. Откъм костюми, бални зали и наследствени замъци – всичко е цветя и рози. Хумористичният поглед и осмиването на тогавашната ценностна система също са сполучливи. Въпреки сухата материя, сценарият има забележителни проблясъци. Любимата ми сцена – месоядните мухи на г-н Дарси, например. Или пък флиртът му с Лизи, който от благи думи и романтика се превръща в добре хореографирана схватка с напращели корсети и подтискана сексуална енергия.

Цялото ревю на "Гордост и предразсъдъци и зомбитa" ще откриете в Operation Kino.