Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Ако по някаква причина не сте разбрали, то "Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството" спечели "Оскар" за най-добър филм и най-добър режисьор. И в случай, че не сте имали удоволствието да гледате най-новия филм на Иняриту, то най-добре да се запознаете с тематичното ревю в Operation Kino - българската филмова Мека, с която Div.bg наскоро се сгъсти.
Четете и се кефете:
Истината е, че когато отидох да гледам "Бърдмен", като част от програмата на Киномания, знаех, че ще видя нещо различно и специално, но не таях драматични очаквания, а и не съм следила проекта с особено внимание. Бях впечатлена от трейлъра, но определено не бях подготвена да видя толкова надъхващо и динамично произведение на изкуство. Филмът на годината. А 2014-та наистина беше доста добра година за киното.
Не знам дали Иняриту и компания са оставили по някое кърваво "парченце плът след всяка написана страница" от сценария и амбициозния подход за заснемане на целия филм като "наведнъж", нито дали Еманюел Любецки си е давал сметка, че този проект може да му донесе още една златна статуетка за операторско майсторство, но шансовете са на тяхна страна и то повече от заслужено. Филмът, за който всички говорят, е "мета" шедьовър на годината и предлага върховно качество по отношение на сценарий, операторска работа, режисура. Уникалният актьорски екип диша, живее, обсебва и пълнокръвно "разголва душата си" (както казва Майк – героят на Едуард Нортън). "Бърдмен" е номиниран за 9 награди на Академията и има съвсем реален шанс да събере поне 5 статуетки.
Почти цялото действие се развива в театър St. James на Бродуей. На пръв поглед филмът изглежда изцяло сглобен от 12-13 изключително продължителни поредици от сцени, с незабележим преход. Операторското майсторство е ключов елемент за възприятието на зрителя, буквално завързан за камерата, като ням участник във филма. През цялото време камерата следва актьорите, няма забележими монтажни връзки, а всички епизоди са прецизно отиграни и репетирани, с маркирани позиции, диалози с реплики от по 15 страници в един кадър и тайминг на действието до секунда. Филмът е заснет за 1 месец, но репетициите и подготовката на целия спектакъл са на такова педантично, отработено ниво и реализирани с такава лекота, че в коридорите на St. James човек лесно може да забрави дали гледа театър или кино.
"Бърдмен" те оставя със зяпнала уста и с въпроса "Какво, по дяволите, се случи току-що?!". Той е като една хитро поднесена, полу на сериозно и полу на шега, лека плесница по бузата, изпълнена с предизвикателство, сарказъм, комедия и драматичност, след която се усмихваш с разширени зеници и разтуптяно от изненада сърце.
Ревюто на "Бърдмен" плавно продължава на киноманските страници на Operation Kino.
