"Goosebumps: Страховити истории" е отлично забавление 0

Робърт Лорънс Стайн отдавна е спечелил и многократно защитил титлата и имиджа си на тийн версията на Стивън Кинг. Даже "тийн" е силна дума – Стайн пише за аудитория във възрастовия диапазон 8-12 години, така че ако не толкова на младежката, то конкретно на детската литература е абсолютен владетел... поне що се отнася до cтраховитите истоpии. Куриозното е, че от чисто комерсиална гледна точка той всъщност е по-хитов писател от Кинг (400 млн. копия от книгите му са продадени в световен мащаб... срещу 350 милиона на Краля). Творбите му са изключително зарибяващи, тъпкани с обрати и с т. нар. cliffhangers, които често увенчават почти всяка глава. Героите му са любознателни хлапета, които в процеса си на приобщаване и свикване с някаква нова среда (семейството им се пренася в забутано градче или отиват на екскурзия в отдалечено, понякога екзотично място), се сблъскват с нещо едновременно фантастично и страшно.

При все увлекателността си и неоспоримо разтоварващото съдържание, често хартиените му творения (предвид количеството им – това едва ли е изненада) страдат от повтаряне на модела, но това е по-скоро бял кахър на фона на едно особено важно обстоятелство: историите на Стайн карат децата да четат като луди. Освен това някои от романите му са с ненатрапчив етичен подтекст, както и доста мрачни теми за размисъл или сюжети за запомняне, да кажем "Лятото на страха", "Стой далече от мазето" и "Добре дошли в мъртвата къща". Последните три, впрочем, са част от феноменално успешната и многобройна поредица "Goosebumps" на издателство Scholastic (жалко е, че у нас авторът не е познат с писането си, а с ТВ-екранизациите си – няколкото безславни опита за превод на Стайн на български език приключиха с провал, докато късометражките, излъчвани по Fox Kids, се помнят и днес).

С оглед на упоменатото в горния абзац, пристъпваме към проекта "Goosebumps: Страховити истории" на режисьора Pоб Летерман с очакването за нещо познато, което да отговори както на зрителските страсти, жалеещи за миналото, така и на желанието на съвременните пубери да видят нещо по-модерно, което частично поне да кореспондира с тях. Началото е типичен Стайн: малко след смъртта на баща си тйинейджърът Зак се премества заедно с майка си в малкото и никакво градче Мадисън, ситуирано нейде из щата Делауеър. Интересното е, че за разлика от тертипа на повечето заглавия от серията "Goosebumps", тук семейството е непълно, но в интригата все пак се намесва една втора, по-зловеща и загадъчна семейна половина: намръщеният и недружелюбен съсед Шивърс, живеещ изолирано с щерка си Хана, която очевидно от пръв поглед хлътва по Зак и противно на родителските заръки започва стабилно да движи с новата си дружка. В уравнението попада и Шамп – задължителният залупен приятел тип Рон Уизли, който е безнадеждно влюбен в секс символа на училището. Важно е да се отбележи, че подобно и на произведенията на Стайн, при Летерман изграждането на действието е постепенно – ужасиите не стартират с първия кадър чрез някакъв тийзърски пролог, който разкрива какво да очакваме в лицето на древно проклятие, демонски съзаклятници или гибелно пророчество. Напротив: осигурено ни е достатъчно време да се потопим в баналното ежедневие и поетапно да навлезем във фантазията на Стайн, послужила за вдъхновение. Така стигаме до момента, когато Зак и Шимп уж спасяват Хана от набезите на настойника ѝ, но както много добре знаем, пътят към Ада е постлан с добри намерения: смелото им дело отприщва десетки страшилища, държани досега под ключ в мистериозната библиотека на Шивърс... който пък се оказва, че е самият Стайн, живеещ инкогнито и опитващ се всячески да предпази света от злото, стаено в библиографията му.

Стана ви интересно, нали? Прочетете цялото ревю на "Goosebumps: Страховити истории" само в Operation Kino.