Истинските истории зад хорър филмите 3

Феновете на филма "Птиците" (1963) на Алфред Хичкок вероятно знаят, че заглавието е вдъхновено от едноименния разказ от 1952 г., чиято авторка е британката Дафни дю Морие. В него се разказва за английско градче, което е нападнато от ято птици. Действието във филма обаче се развива в Калифорния, където впрочем в действителност се е случвало подобно нещо.

Наскоро група учени намериха източници за случка през 1961 г., в която дезориентирано ято птици започнало да се блъска в къщи. Оказало се, че птиците са погълнали отровни вещества, които причинили сърдечен удар и ги убили. За да заснеме филма, Хичкок проучил публикациите в пресата по това време, а всичко останало, както се казва, е история.

Така и така истинският живот е далеч по-страшен от филмовите истории (само си спомнете кандидатите за президент на България), решихме да ви запознаем с няколко реални случки, които са вдъхновили някои филми на ужасите, а екипът на Flavowire е събрал.

"М"

Реалният ужасяващ убиец, носещ прякора "Вампирът от Дюселдорф", всъщност се казвал Петер Кюртен. Той е един от немските психопати, от които режисьорът Фриц Ланг се е вдъхновил, за да създаде трилъра си от 1931 - "М". Историята за серийния убиец на деца, който тероризира жителите на Берлин, много прилича на престъпленията, които е извършвал Кюртен през 20-те години на XX в. Ланг отрича да е бил вдъхновен директно от немския изверг, но персонажът на Питър Лори – Ханс Бекерт спокойно може да бъде асоцииран с Кюртен. Врочем серийният убиец е бил пратен на гилотината, след като е бил осъден за множество изнасилвания и убийства. В някои държави, като например в Испания, филмът "М" е тръгнал по кината със заглавието "Вампирът от Дюселдорф".

"Челюсти"

Крайбрежието на Ню Джърси не е място само за почернели и добре оформени жени и мъже, които по цял ден да се излежават. Първият блокбъстър в киното, филмът "Челюсти", разказва за кървави нападения на акули над хора точно на това място, случили се през 1916 г. Филмът на Стивън Спилбърг от 1975 г. е направен по едноименния роман на Питър Бенчли. Да, но книгата е вдъхновена от реални събития, при които в рамките на 12 дни умират четирима души. Тогава било предприето масирано улавяне на акули, в опит нападенията над хората да спрат. Във филма си Спилбърг намеква за тези събития в епизода, в който персонажът на Ричард Драйфус моли кмета на града да затвори плажа.

"Dead Ringers"

Гинеколозите-близнаци, представени ни от Дейвид Кроненберг, си изработваха ужасяващи инструменти, с които да "оперират" жени. Оказва се, че в действителност са съществували подобни изверги – докторите Стюарт и Сирил Маркъс, които работели под въздействието на различни наркотици и лекарства. Близнаците Маркъс били прочути специалисти, които един ден били намерени мъртви в апартамент в Манхатън. Причината за смъртта им била свръхдоза успокоителни. Телата на докторите били открити седмица след настъпването на смъртта. Актьорът Джеръми Айрънс се превъплъщава в ролите на близнаците във филма от 1988 година.

"Сиянието"

Стивън Кинг може и да не харесва версията на Станли Кубрик, създадена по книгата му от 1977 г. Така или иначе преживяването на Кинг в Stanley Hotel в Колорадо вдъхновило написването на романа, а по-късно се превърнало в основа за легендарния филм. Стивън Кинг и съпругата му отишли на заслужена почивка в периода след излизането на първите два романа на автора. Хотелът по принцип почти не работел през зимата и двамата били единствените му гости. Плашещо тихата обстановка в и извън хотела, особената стая (да, номер 217), в която били настанени, и странните сънища, които Стивън Кинг сънувал, му дали идея за историята. А както знаете, Джак Никълсън изигра главната роля.

"Кошмари на Елм Стрийт"

"Кошмари на Елм Стрийт" (1984) разказва универсалната история за неспокойното детство и неизвестното страшилище, което у нас познавахме като Торбалан. Режисьорът Уес Крейвън е използвал собствените си детски спомени, за да разкаже за ужасния ненормалник, който напада докато жертвата спи. Да, но това не е единственото вдъхновение за хорър филма. Крейвън бил заинтригуван от история за емигранти от Камбоджа през 70-те години. Статия в LA Times разказвала за кхмери, които отказвали да заспиват, защото имали ужасяващи сънища. Не след дълго много от тях умрели, а феноменът бил разглеждан като нетипичен вид синдром на внезапна смърт. Именно това "подхранило" въображението на Крейвън.

"Тексаско клане"

Винаги е бил интересен фактът, че екстравагантната касапница на Том Хупър от 1974 г. всъщност не е чак толкова кървава, колкото изглежда. По-скоро режисьорът е демонстрирал чудесно уменията си да изгражда напрежение. Реалната история зад хорър филма на Хупър всъщност е доста по-отвратителна. Серийният убиец от Уисконсин Ед Гийн е реалното вдъхновение на филмовото отроче на Хупър. "Коженото лице", известен с това, че преследва жертвите си, произлязъл от семейство на канибали и носел маска на лицето си, направена от човешка кожа. Гийн пазел различни трофеи от невинните си жертви. Всъщност историята му служи за вдъхновение и на други хорър хитове, включително "Психо" (1960) и "Мълчанието на агнетата" (1991).

"The Entity"

Има причина Мартин Скорсезе да обяви този филм за най-страшния хорър на всички времена. Идеята за инкубуса, който измъчва една жена в дома ѝ, е особено притеснителна. Романът на Франк Де Фелита, който носи същото заглавие, всъщност се базира на действителен случай, който е изучаван от експертите по паранормални явления от години. Дорис Битхер твърдяла, че е била физически атакувана от невидими духове, а най-лошото било, че където и да се преместела да живее, те отивали с нея. Битхер имала тежко минало, а лекарят и асистентът му, които се занимавали с нея и с децата ѝ, редовно описвали всичко, на което станат свидетели.

"The Blob"

Предпочитаме да мислим за Стив Маккуин като за онзи готин тип зад волана на опасно ускоряващ автомобил. Да, но актьорът прохожда в киното с роля в научно-фантастичния хорър "The Blob" през 1958 г. Независимият филм разказва за същество, приличащо на амеба, което опустошава малко градче в Пенсилвания. Сюжетът за филма е базиран на една доста особена случка, станала известна няколко години по-рано. Полицаи от Филаделфия се натъкнали на огромен "желиран диск". Желатиновата субстанция била смятана за вещество, което се отделя при метеорен дъжд. Когато полицаите се опитали да повдигнат желираното нещо, то се превърнало в лепкава пяна. В местните вестници леко поукрасили случката и нарекли веществото летяща чиния, светеща в лилаво. И така се родила идеята за "The Blob".