Истински разкази от хора, изпаднали в клинична смърт 0

Спомням си само две врати, подобни на тези от Средновековието. Едната - дървена, а другата - от желязо. Просто ги гледах дълго време.

Колата ми беше счупена и минута по-късно се разби в огромен вагон. Осъзнах, че ще умра тази вечер.

Тогава се случи нещо много странно,  за което досега нямам логично обяснение. Бях облян в кръв, стискайки железните части в колата и чаках смъртта. И тогава рязко ме обгърна странно чувство на спокойствие. И не беше само усещане. Някой прокара ръце през прозореца на колата, за да ме прегърне, да ме издърпа и да ме измъкне. Не можех да видя лицето нито на мъж, нито на жена или човешко същество същество изобщо. Просто става много отпуснато и топло.

Отидох в болницата, беше празно, бях само аз. Първоначално седях сам на студена количка в спешното отделение, а после изведнъж се появи медицинска сестра, която ме хванала за ръката и ме поведе на пътуване, за да ми покаже на интензивното отделение.

Влязох в стаята си, бързайки. Никой от приятелите ми не беше там. Но в същото време чух шум иззад вратата. Отидох да проверя какво става.

Зад вратата имаше много хора, някой извика и се озовах легнал на пода. Бях мъртъв.

Извиках пред всички: "Вижте, не съм мъртъв!", но никой не можеше да ме чуе. След безуспешни опити да привлека вниманието, се върнах в стаята си и започнах трескаво да мисля, че наистина съм мъртъв.

Падах, сърцето ми спря. Спомням си ... странни усещания, спокойствие, че няма тунели. Мама се затича към игрището и в паника крещеше за помощ. Изтичах след нея.

От спомените на лекарите: Доведоха сърцето, чието сърце спря и изпадна в клинична смърт за 51 секунди. Успях да го съживя ... Когато се събуди и отворих очите му, извиках радостно: "Христос е възкръснал!", Човекът отвърна объркано: "Аз ... всъщност съм Ник".