Съвременно българско изкуство в метрото? Факт, благодарение на две дами 0

Ако живеете във все по-уголемяващата се столица, няма начин да не сте пътували в метрото поне веднъж. Ако пък редовно се возите под земята, няма как да не сте видели, че сред множеството рекламни пана от около месец се срещат и други, далеч по-интелектуални "примамки" за окото. Е, това е "Изкуство в движение" - амбициозен проект, осъществен от две млади дами.

Прегръщаме радушно тяхната идея, защото винаги сме се чудили къде да гледаме, когато се возим в метрото - в хората ли, в земята ли, в тавана ли, КЪДЕ? Определено предпочитаме да виждаме произведенията на съвременни български творци, затова решихме да поговорим с Цвети и Лили - движещата сила зад "Изкуство в движение".

Момичета, представете се и ни разкажете с какво се занимавате?

Цветина: Консултант съм в международна фирма. Занимавам се с проучвания на клиенти, пазари, решаване на всякакви належащи въпроси и терзания на клиентите ни в областта на маркетинга и други. Отделно се опитвам да си заемам извънработното време с всякакви курсове, дейности, инициативи и събития, свързани с изкуство, култура, социални иновации, интересни проекти... звучи много, но всъщност не остава чак толкова време за това и има прекалено много неща, които се случват!

Лилия: Аз се казвам Лилия Николова, ученичка съм в Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев". Точно завършвам 10-и клас. Занимавам се с изкуство. С Цвети се запознахме благодарение на програмата ABLEMentor, която свързва млади и успели хора с ученици от горния курс на гимназията, които заедно разработват проект. Точно такъв проект е "Изкуство в движение".

Защо решихте, че съвременното българско изкуство има място именно в софийското метро?

Цветина: И двете с Лили сме редовни пътници, във всички смисли на думата, и това е място, което до голяма степен рамкира нашия ден. Самото пространство е интересно, защото фокусира вниманието върху дадени опорни точки – освен рекламните метропана, няма много други неща, които да разсейват погледа. Пътникът е затворен вътре за определено време и разполага с цялата свобода да се концентрира върху една точка измежду всички ограничения наоколо.

А защо изкуство в метрото? Ами представяме си нормален работещ човек, който хваща метрото в 8.25 към работа, няколко баби му стъпват по краката, отстрани майка със закъснял ученик му се кара, на гърба му се е облегнал заспал метъл и похърква... В този момент, когато денят точно се счита за генерално провален, ако нашият герой види нещо красиво, нещо интригуващо, различно, дали ще му се промени нагласата? Дали ще забрави всички дразнители около себе си и ще отиде на работа с усмивка? Ами ситуацията на връщане – сменяме героя с потен, изтощен по-възрастен чичко, крайно изнервен от напрегнатия ден, пак в час пик се опитва да се прибере, да хване мача. Отсега си знае, че ще се скарат с жената, че няма салата и т.н. "Я, някакви глупости пише по метрото, думи безсмислени. Бе дай пак да го прочета, толкова ли е тъпо чак. Трети път. Хей едно романтично ми става, то имало идея бе, стихотворение било." Дали той ще мине покрай жената на спирката, която продава цветя, и ще се спре да вземе за жена си?

Защо съвременно? Ами правят се прекрасни неща тук, просто има супер много талантливи хора. Често обаче остават запазени за тесен кръг от публика и се получава дупка между малка аудитория, която консумира прекрасно изкуство, и многото хора, които въобще не знаят, че такова изкуство съществува в България. В метрото има много, милиони пътници и ако поне няколко направят тази връзка или погледнат някой от артистите след това, значи сме имали успех.

Отделно идеята за изкуство в метрото не е нищо ново – в Лондон, Париж и Ню Йорк това се случва от десетилетия, правят се кампании с различни теми и поети, издавани са книги с творби от метрото и като цяло това пространство е част от културния живот на града.

Лилия: Хората са забързани в ежедневието си и нямат време за арт неща. Лично ние двете използваме метрото всеки ден. Хората са затворени в това пространство, което го прави подходящо за "близка среща с изкуството". Всички четат рекламите в метрото. Защо да не видят или прочетат нещо, което може да промени деня им, да ги накара да се усмихнат?

Добре де, но не се ли притеснявате, че подобна инициатива може да се "загуби" сред многото реклами?

Цветина: Даже в началото да сме имали леки притеснения, още от първия път, в който видях едно от паната в метрото, разбрах, че са неоснователни. Не всички пътници обръщат внимание на нещата веднага, но винаги все някой се заглежда, а често сме присъствали и на дискусии – това какво е, това какво иска да каже, т.н. Много помага и спецификата на пространството, която споменахме вече – затворен си вътре с много малко точки, които да привличат погледа. 

Лилия: Изкуството се откроява сред рекламите. Когато човек ги вижда всеки ден, той ги различава от пръв поглед. Няколко секунди са достатъчни, за да се забележи нещо различно, което да грабне вниманието на пътуващия.

Как дойде идеята за ArtinMotion и колко време ще продължи да се случва този проект?

Цветина: С Лили се събрахме в програмата ABLE Mentor, която свързва ученици в горните класове (10-и и 11-и) с млади професионалисти с цел обмен на знания и опит. Като част от програмата, всеки менторски екип работи по проект, който двойката измисля в началото на програмата. Проектите са разнообразни, но горе-долу се обединяват в 3 групи – личностни, социални и бизнес. В нашия сезон на програмата видяхме какво ли не – от професионална ориентация до работещ бизнес за моден дизайн. Много е вдъхновяващо да видиш на едно място толкова много хора с идеи и амбиции, които работят заедно само и единствено за тези идеи. 

С Лили не се познавахме преди програмата, а бяхме избрани като екип по интереси – тя беше написала есе, а аз имах интервю с представители на организацията. Като ми пратиха нейното есе, бях на седмото небе и бях сигурна, че ще се сработим – тя пишеше неща за изкуството, които все едно аз съм писала.

Следващият етап беше да се видим и да решим какъв проект точно ще изберем, вече в насока изкуство и култура. Прекарахме един ден в едно кафе, като аз представях на Лили различни техники за генерация на идеи, а тя попълваше съдържанието, т.е говорихме си за проблемите на изкуството в София, за това какво тя вижда като нужди и липси, за много различни начини да подходим към тези неща като екип. В края на деня имахме 9-10 идеи за проекти, коя от коя по-интересни и смислени. Оставих на Лили "домашно" да оцени всички проекти по различни критерии – до колко души ще стигнат, колко ще е възможно да изпълним задачите в срок и т.н. На следващото виждане решихме да започнем "Изкуство в движение".

Оттам нещата са история, няколко месеца сериозна работа и – в интерес на истината – главно радости. Не сме и очаквали всички да са толкова отворени за идеята и да подкрепят проекта веднага.

Лилия: Паната ще са в метрото общо около два месеца. След това виждаме много потенциал за продължение и дори разрастване на проекта, но в момента търсим точните начини това да стане. Искаме да отидем при партньорите ни с готови предложения, затова лятото ще е интензивно време за проучване и обмисляне на възможности.

Как избрахте кои български творци да участват в проекта?

Цветина: Важно е да се знае, а то е и доста очевидно, че не сме експерти, критици, куратори на изкуство. Ние сме пътници в метрото и каквото сме направили до този момент, всеки може да направи. Целта ни е в близко бъдеще да предоставим точно тази възможност на пътниците, като ги поканим да избират сами авторите и произведенията и да създават сами този проект.

Междувременно трябваше да започнем отнякъде. Свързахме се с доста "места на културата" в София и намерихме своите партньори в лицето на SOHO, СГХГ и Издателство Жанет-45. Те ни предоставиха контакти на артисти, а след това самите артисти избираха творбите, с които да се представят. За нас е много важно творците да имат пълна свобода да избират с какво да се представят, докато ние сме само логистичната връзка.

Имате ли вече отзиви и какви са те?

Цветина: Не е имало негативни отзиви (смее се). Всички са много добре настроени към проекта, а самите автори нямат търпение да видят как ще продължи и ни запознават с други автори, които да участват.

Проектът ви е част от специална менторска програма, която събира ученици от най-горните класове с млади професионалисти. Каква е целта на тази инициатива?

Лилия: Целта на ABLE Mentor е да свързва ученици с млади професионалисти с цел ученическо развитие. Започнаха с два сезона в София, на 3-ия вече се разшириха в пет други града.

Цветина: Фокусът е върху учениците и как те да добият опит в управление на проекти и въобще в общуването си с по-възрастни хора. Програмата е сравнително структурирана и това помага в комуникацията между ментор и ученик, но и дава шанс на всички двойки да се опознават взаимно и да черпят вдъхновение един от друг. Имаше две големи срещи, на които всички проекти се презентираха – така се тренират презентационни умения, но и всички могат да предложат помощ и полезни съвети на другите екипи. Това е сериозен професионален опит, който много ученици няма къде другаде да получат.

Вас самите какво ви вдъхновява?

Лилия: Фактът, че всеки ден, когато пътувам, мога да се срещна с изкуството. Когато говоря с приятели и те ми кажат как нещо им е направило впечатление, как са прочели нещо докато са пътували. Какво може да е по-вдъхновяващо от това да виждаш как изкуството провокира хората да се замислят, да чувстват, дори да отместят поглед от телефона си.

Цветина: Градската среда много ме вдъхновява – всяко ново нещо, нов проект, за който чувам случайно, преоткрити места, които се използват по иновативни начини... Прекрасното е, че в София се случват супер много неща и има възможност за още хиляди. Нещата се движат.

След като срещнете съвременните български творци с пътниците в метрото, с какво друго ще се захванете?

Лили: Както казах, проектът има много възможности за продължение. А лично за себе си все още не знам какво предстои.

Цветина: Тъкмо си мислех, че ще си почина едно хубаво лятото и ще го мисля след това... и един приятел ми предложи да участвам в нов проект. Отделно ще мислим как да продължим по най-добрия начин "Изкуство в движение", очаквайте новини.