От 26 до 29 юни в Китен за 5-та поредна година се проведе единственият в България Diving Fest, който събира любителите на подводните спортове у нас под едни вълни, за да споделят заедно много приятни мигове с любимото си хоби. В рамките на 4-дневната програма на феста участниците имаха възможност да посетят потъналия край бреговете на Приморско кораб "Жак Фресине", да опитат гмуркане с ребидери със затворен цикъл на действие, да премерят сили в надбягването с плавници и още много вълнуващи преживявания. За да разбелем лесно ли се организира подобно събитие и какво представлява водолазното дело, решихме да ви срещнем с организаторите на феста Стоян Димитров и Митко Великов. Ето какво ни разказаха те.
Представете се.
Стоян Димитров: Казвам се Стоян Димитров и се занимавам с внос и търговия на водолазна екипировка.
Димитър Великов: Аз съм Димитър Великов и се занимавам с продажбата на въпросната водолазна екипировка (смее се).
Разкажете за водолазния фестивал, който организирате. От колко време и защо решихте да организирате подобно мероприятие в България?
Стоян Димитров: Идеята възникна преди пет години. Целта ни беше да покажем на хората, които не се гмуркат под вода, да видят какво се случва. Основната идея на водолазния фестивал е подводната фотография, чрез която участниците могат да покажат нещата, намиращи се под повърхността. В последствие обогатихме програмата с различни други занимания - състезания за харпунджии, надбягване с плавници, образователни лекции, гмуркания за начинаещи и гмуркания до интересни обекти...
Лесно ли се организира подобен фестивал?
Димитър Великов: Ами за нас не представлява трудност. За толкова години знаем какво и как трябва да направим. Проблемът е основно, че трябва да организираме много хора, за да се случат събитията.
А първата година беше ли по-трудно?
Димитър Великов: Не, и първата година не беше трудно, разбира се, вложихме много усилия, но за нас беше много интересно да видим какво ще се получи. Оказа се, че има интерес и потенциал за организирането на такова събитие и оттогава нещата си вървят.
Можете ли да кажете, че благодарение на Diving Fest повече хора са се запознали с подводния спорт?
Стоян Димитров: Определено е така. Има хора, които посещават събитието от началото - те са твърдата ядка на фестивала, но всяка година се появяват и нови лица, което ни радва изключително много.
Популярен ли е водолазният спорт у нас?
Димитър Великов: Ако визираме гмуркането с бутилки - да, достатъчно популярен е. Ако трябва да обобщим гмуркането просто като гмуркане, всеки човек е пробвал поне веднъж да се гмурка с маска, плавници и шнорхел. Хубавото на нашето море е, че има достатъчно добри условия за начинаещи. Достатъчно е да намерят каменисто място, половин метър дълбочина и с маската и шнорхела да гледат какво се случва там.
Тук отговорихте донякъде и на следващия ми въпрос - дали Черно море е едно добро море за гмуркане, макар да не притежава бистротата и богатия подводен живот на други по-популярни сред водолазите морета?
Димитър Великов: Можем да кажем, че и то си има своята красота.
А кои са най-любопитните ви места за гмуркане?
Стоян Димитров: Аз харесвам цялата брегова ивица на България, от Шабла до Резово. Интересни са потъналите кораби по крайбрежието, запазени отчасти или в целия си размер. Това е едно докосване до миналото, попадайки на такова място, се връщаш години назад.
Какво ви запали по подводната дейност?
Стоян Димитров: Самото естество на работата, с която се занимаваме е такова, но за да започнем да се занимаваме, значи, че това ни е било интересно винаги. Морето винаги ни е привличало и превърнахме хобито си в професия.
Какъв човек е водолазът?
Стоян Димитров: Спокоен.
Мъжете или жените са по-добри водолази?
Стоян Димитров: Трудно може да се постави граница. И двата пола се справят еднакво добре с предизвикателствата под вода. За мен няма разлика между мъже и жени, по-скоро зависи от психиката и нагласата.
Разкажете за някое ваше дивашко преживяване под вода?
Димитър Великов: Ами сега се сещам за един случай, който колеги водолази споделиха с нас - при нощно гмуркане в Царево няколко водолаза плуват с фенерите си, видимостта е максимум 2 метра и изведнъж от мрака около тях лъчите на фенерите им осветяват потънала гола човешка фигура на дъното. Представете си ужаса, който са изпитали (смее се). В последствие се оказва, че става дума за кукла - манекен, изхвърлена заедно с много други в морето при провеждането на някакъв арт-фестивал.
DIV Блиц:
Давам...
Стоян Димитров: Душата си.
Димитър Великов: Сърцето си.
Искам...
Стоян Димитров: Повече море.
Димитър Великов: Свободно време.
Взимам...
Стоян Димитров: Хубавите моменти от живота.
Димитър Великов: Да, и аз приятните моменти.