Иван Апостолов за таланта, волята и мисията да правиш хората шарени 0

С Иван се срещаме в "Buenos Aires" не градът, а бар в центъра на София. Първоначално е леко изнервен, но след като му обяснявам защо ми е важно това интервю, придобива повече настроение да го направим. Срещам те с Иван, защото е важно хората като него да бъдат показвани – точно сега, когато всички припяват "Яката дупара" и на шега или на майтап, докато търсят "Издислав", сами се губят. Срещите с тези хора имат за цел да оправят разваления вкус в устата и ценностната система, ако вече не е загубена. Запознавам те с тези лица от града, които с много труд постигат мечтите, които всеки ден срещаш в метрото и имат много повече право да бъдат давани за пример – тези са важни! Ами, няма да губим повече време, запознай се с Иван, той е пратен със специална мисия:

Да започнем от начало. Как се казваш, от къде си и с какво се занимаваш?

Роден съм в град Генерал Тошево и съм пратен със специалната мисия на Земята да направя хората шарени и красиви.

Значи си татуист?

Ми да... (не е много сигурен).

Как се става татуист?

Ами, то това е много сложен въпрос. От самото начало – майка ми ми подари първата машинка, когато бях на 20 години. Първо аз бях потърпевш, после приятели и малко по-малко станах татуист. Просто в един момент, когато усетиш, че това е нещото, с което искаш да живееш – дава ти радост и ти умисля деня, идва моментът, в който трябва да се затвориш. Ограничаваш социалните контакти и наблягаш изцяло на самоусъвършенстването си. Всичко е много четене, много практика. Аз не вярвам в природния талант, смятам че всичко се постига с много труд. Ако има някакъв талант, по-скоро бих го нарекъл влечението да си седнеш на задника и да работиш здраво.

Рисувал ли си преди да започнеш да правиш татуси?

Не, никога! Направо си започнах с татуировките. За това и след първите ми неуспешни опити реших да седна и да се сцепя от работа.

Какво си правил преди да се пуснеш в това начинание?

Ами с нищо съществено, по онова време учих право в Бургаския свободен университет. Бях решил да ставам част от системата (смее се). После реших, че не ми се връзва с концепцията за приятно прекарване. Моята най-голяма страст винаги са били татуировките, за това реших да пробвам.

Как се чувстваше през тези години в университета?

Като всеки келеш, на който му се натяква, че трябва да учи, за да стане някой, да бъде част от матрицата и че трябва да бъде като всички останали.

Доволен ли си, че си го избра това за професия? Какво ти дава и какво ти взима?

Ами, аз не гледам на това като професия – това е начин на живот. Отнема ужасно много време, буквално го поглъща. Ама като се замисля – няма много минуси.

И после?

Ами то се почва постепенно – първо не се взимаш на сериозно. После малко по-малко. Аз съм сменил в началото няколко студиа – работил съм и във Варна, и на Златни пясъци. После с Радослав Рудачев – Руди имахме студио в Добрич, с него тогава направихме нещо, което няма аналог в България – буквално арт комуна. Можехме да изрисуваме всичко от хора до коли и сгради. Абе, всичко, което може да бъде татуирано – се татуира.

Колко път се върви да станеш татуист?

Пътят е изключително дълъг и труден! Трябват ти много здрави нерви, много воля и много време. Пък и то се учиш постоянно, самото понятие "татуист" е много необятно.

В кое студио се подвизаваш сега. Разкажи за него с няколко думи?

В момента работя във Fabric of Pain – студио с име и дългогодишни традиции, намира се на бул. Витоша 46. Там сме си двама, аз съм татуист и кoлегата Миро – той поставя пиърсинг.

Айде да си поговорим за твоята работа. Какво наистина харесваш да правиш?

Марули и лайна (смее се). Като цяло гледаме да наблягаме на абсолютно авторски проекти и дизайни, а не на копиране – то това е и идеята на татуировката, да е индивидуална. На мен лично ми е най-приятно да работя в японския и ориенталски стил, също много харесвам и Dark Horror мотивите – със черепи и черва!!!

Чудесно. А какви хора се татуират сега?

Абсолютно всякакви хора от всяка прослойка и с различен социален статус. От учителки на по 50 години до тинейджъри.

Какво е важно да знаят хората преди да се татуират? Какво искаш да им кажеш и какво ще ги посъветваш?

Ох, това е голям проблем в интерес на истината. Днешно време хората са страшно неориентирани, разбира се, не всички. Голяма част обаче нямат подходящата култура или тепърва навлиза при нас, защото и в това отношение сме назад с няколко години. Но истината е, че по-голямата част от хората са напълно неграмотни, що се отнася до това изкуство – много грешна информация и никакви уникални идеи. Имам чувството, че се рисуват, за да бъдат в час с техния си филм.

Как ви разбират вас като художници и хора на изкуството?

Е тука вече няма средно положение – тотално двете крайности. Или хората са наясно с тату-културата и се отнасят напълно сериозно с татуиста си, дават му свобода и се съобразят с него, или са напълно необразовани и изобщо не зная за какво става въпрос.

Какво ви обижда като артисти?

Когато виждаш, че трудът ти не е оценен. Всеки иска да получи максимално внимание, ама ако може всичко това да се случва за без пари. Дори ние да му дадем (смее се). Гадно е, когато не гледат сериозно на работата и ти нямат доверие – не се съобразяват с твоята преценка и съвети.

Кое те кара да се чувстваш щастлив, че си избрал да се занимаваш именно с това?

Когато човекът е щастлив и доволен от това, което си свършил Кога видиш блясъка в очите, това е най-голямото признание.

А какво те вдъхновява?

Хм, ми аз по природа съм вдъхновен. Аз съм си... такъв съм си. (смее се). Вдъхновение един артист може да черпи винаги от заобикалящия го свят – просто така възприемам света.

Какво би казал на хората, които искат да станат татуисти?

Да се запасят с нерви, търпение и воля! И пак не е сигурно, че ще станат татуисти. От всяко дърво свирка не става.

Като за финал. Искаш ли да благодариш на някой?

Ами аз в Бог не вярвам, искам да благодаря на двете си ръце и на майка ми!