Александър-Саха за дългия път към татуировките, приятелите и какво прави щастлив съвременния творец 0

С Александър, по-известен като Сахата, те срещаме по няколко причини. Първата е, че сме се заели с нелеката задача да ти покажем всички онези лица от града, които няма да срещнеш по телевизията или в захаросаните издания, които помещават един друг вид типажи, за които дори няма да си направим труда да ти говорим. Втората причина – искаме да те запознаем с тези, които сами с много труд постигат мечтите си, които уважават приятелите и не подвиват опашка пред трудностите. Като цяло – срещите с тези хора, имат за цел да оправят ценностната ти система, ако случайно си я оставил някъде в "Биад". Та... запознай се с нашия приятел Сахата:

За начало – представи се с няколко думи. Как се казваш, от къде си и с какво се занимаваш?

Здравейте! Казвам се Александър-Саха. От София съм завинаги, занимавам се с татуировки и пиърсинг, малко музика.

Как и защо се става татуист в днешно време? Какво ти дава тази професия и какво ти взима?

Хм. Как се става, нямам представа. Трудно, със сигурност. Защо? Защото това като че ли е част от теб. Не мисля, че татуист се става от днес за утре. Няма как да го решиш. Мисля, че трябва да се премине през всичките етапи, които със сигурност отнемат години... много накъсани листове, много "сърдити" приятели, които впоследствие оправяш, както и "красотите" по самия теб. И ако евентуално по някое време се вземеш в ръце и избягаш от "ъндър-ъндърграунда", започнеш да се вълнуваш по-задълбочено относно татуирането, техниките, татуистите по света, историята и всички останали неща, едва тогава може би, може да се каже, че си започнал от нулата и се стремиш да се развиваш. И пак не е сигурно, че ще станеш татуист (смее се).

Разкажи за работата си по крайбрежието? Какви хора се татуират там, в кое студио си работил, какво е изживяването изобщо?

За периода в който се изявявам като татуист съм работил в Кипър и Белгия, а в България – София и Златни Пясъци. В Златни Пясъци попаднах на много яки хора, които в последствие станаха приятели и поради тази причина изкарах 2 години там – следователно, най-силните ми впечатления са оттам. Хората, които се татуират са много и различни. Има млади хора, които знаят какво искат и как го искат. Има хора, които решават да се татуират абсолютно спонтанно. Такива, които го правят заради бас, има баби, които впрочем са супер готини и отворени, има тинейджъри и хора от всеки един слой на обществото.

Най-хубавото на цялото това нещо е, че това са хора от цял свят – Германия, Швеция, Норвегия, Финландия, Щатите, дори такива от Ливан, Ирак, Иран, Палестина... това е малка част от хората с които съм се сблъсквал там. Изживяването е колкото прекрасно, толкова и тежко. Работи се много, татуира се като на конвейер, лудницата е навсякъде, партитата и проблемите също. Спи се малко, не виждаш много морето и общо взето си като зомби. Но пък си струва! Експириънсът е безценен! Сблъсъкът с толкова различни хора също, а натовареното ежедневие е нещо, което те учи на дисциплина и с времето се превръща в рутина. Полезна рутина. Студиото за което работех, вярвам, е най-доброто на изток от София – Tattoo Skull. На Златни Пясъци са 4 шопа, а целогодишно има шопове Skull във Варна. Тук е моментът да поздравя всички маймуни там – Митака, Злати, Мирела, Пружинката, Денис и Енчо PoshlaMostra! Skull ми дадоха поле за изява, много полезна информация и подкрепа. За което ще съм благодарен завинаги!

В кое студио работиш сега, разкажи за всичко накратко?

В момента работя в CatShot, намира се на пл. Славейков 7 в София. Работя с Виктория – много яко и ненормално девойче. Доста всеотдаен артист. Само двамата сме си. Работата върви добре. Часовете дори в момента са с близо 3 месеца напред, като разбира се, от време на време се отварят дупки в които поемаме други хора. Нормални неща от работата. Правим различни татуировки. От надписчетата с инфинити, пера с пиленца до реализми, дот уърк, ню-скул, олд-скул... общо взето всичко.

Разкажи за твоята работа, какви татуировки обичаш да правиш, какви пиърси...

Аз харесвам много олдскула. Но разбира се, не се ограничавам само с това, защото това означава да забия на едно място и да умра от глад (смее се). Пиърсингът отдавна не го забелязвам като нещо кой знае колко специално. Може би защото го правя от много, много време и имам страшно много експириънс. Обичам да правя пъп. Най-лесно и бързо е (смее се)! От другите най-много харесвам микро-дермалите. Там влагам мисъл и ми е интересно.

Какво ти се иска да знаят клиентите, когато идват да се татуират при теб?

Искам ми се да знаят, че кожата не е хартия, че татуировката се прави с часове, че е болезнено, че не е евтино и е завинаги.

Кои хора и защо се татуират днес?

Татуират се всякакви хора. Някой го правят просто за да запълнят чиста кожа, други го правят заради любими хора, трети защото отдавна мечтаят за татуировка и това е нещо много екстремно за тях. Има и такива, които влагат супер много смисъл и дори една точка, може да означава много за тях.

Какво, според теб, унижава съвременния творец и какво го кара да се чувства оценен?

Унижават го именно тези неща – недооценяване, пренебрежително отношение, омаловажаване на процеса и изкуството, това да гледаш на артиста като "актьори и художници – т'ва може ли да е сериозно и чак пък толкова трудно".  Случвало се е да ме питат "ти сериозна работа няма ли да си намериш?". Артистът се чувства оценен, когато не правиш всичко гореспоменато, а най-най-най ценното – когато клиентът грее с усмивка пред огледалото. Тогава нищо няма значение! Нашата работа, освен, че не е лесна е и страшно отговорна.

Какво те вдъхновява – от къде черпиш сили и идеи?

Вдъхновяват ме хората около мен, семейството ми, колегите и приятелите ми. Сили черпя от тях. Идеите черпя от себе си, а много често и от клиентите си.

Разкажи нещо, което смяташ, че е важно да се знае за тази професия?

Трудна работа е. Отговорна. Иска се наистина много всеотдайност за да постигнеш желаните резултати. За клиентите е просто болезнено и нищо повече. Те виждат крайния резултат, а не се замислят, че понякога артистът отделя много повече време преди самата работа, като това да я рисува хиляди пъти в главата си и прочее.