Александър Грозданов: Идеята на Dextrophobia е да повлияе върху мисленето на хората 0

Действителността в България е такава, че рядко можем да попаднем на нещо, което хем да ни забавлява, хем да ни накара да мислим. Учудихме се и ни стана много приятно, когато разбрахме за създаването на една мистериозна стая в центъра на София. Решихме да се срещнем със създателите на стаята, за да можем да усетим от първа ръка тръпката, която те ни предлагат.

Идеите, които са вложили, могат да пратят човек в някой от онези хорър филми, в които не всичко завършва с щастлив край. За разлика от напрягащите филми, екипът, стоящ зад стаята, е вложил в нея множество загадки и приключения, които да накарат участниците в тази мисия да се отделят от настоящето и на спокойствие да започнат да ги разгадават.

Срещнахме се с един от създателите на Dextrophobia - Александър Грозданов, който ни посвети в малка част от тайните на стаята.



Откъде идва идеята за създаването на стаята?

Идеята дойде от там, че от много време искахме с моите приятели да започнем собствен бизнес. Един ден разбрах, че в Унгария има подобна стая и идеята страшно много ми хареса. Веднага се свързах с хората, на които бях сигурен, че идеята също много ще им хареса. След като обсъдихме тази възможност, отидохме в Унгария, за да видим на живо какво представлява тяхната стая. Изиграхме една игра в нея и след това се запознахме със създателите ѝ. Обсъдихме с тях същността ѝ и дали направата на стаята е реално приложима. Разбира се, когато започнахме да градим нашата стая, започнахме да я правим с малка доза страх, защото не бяхме сигурни докъде се разпростират нашите възможности.

Какво можеш да кажеш за същността на стаята?



На всеки един от хората, които идват в стаята, първоначалните им очаквания се разминават със самото преживяване. Те си мислят, че ще бъдат изпитвани в рамките на един час на тест за интелигентност или ще решават някакви невероятно трудни задачи или кръстословици. Представят си, че ще им трябва голямо количество външни знания, които ще трябва да използват, голяма обща култура и т. н. Притесняват се едва ли не да не се изложат и да бъдат уличени в незнание, а не трябва. Стаята е създадена логически и самите загадки в нея са направени така, че всеки средностатистически човек да може да се справи с тях, стига да хване ритъма на играта.

Самата стая е нещо преплетено между логически пъзели и загадки плюс емоционални и ключови моменти в играта. Така, както сме я конструирали, влияе върху мислите и очакванията на участниците, тъй като има няколко момента, които са абсолютно неочаквани за тях и променят тотално визията на мисията им. Най-готиното на стаята е, че независимо какво са правили през деня, в момента, в който влязат в нея, в рамките на един час, участниците забравят за своите проблеми, изключват се от външния свят и се потапят в един филм, в който те са главните герои.

Какви идеи сте вложили в нея?

Идеите, които вложихме в нея, са взети от книги и от филми. Ако сравняваме идеята на стаята с вид компютърни игри, тя е най-близо до старите куестове.

Името ѝ е много интересно. Откъде идва?

Името дойде много случайно, още в началото, като започнахме да конструираме стаята. Бях чел статия за десетте най-странни фобии в света. Една от тях беше декстрофобия, което означава страх от дясното. Хората, които имат тази фобия, се стряскат от неща, които им се падат отдясно. 

Кои всъщност сте вие? Кои са хората, стоящи зад създаването на тази стая?

Екипът ни се състои от 7 души, като четирима от тях са ми колеги от университета, където учим компютърни науки. Хората зад проекта сме аз, Петър, Мариела, Ангел, Светлин, Димитър и Божидара. С Димитър сме много добри приятели от квартала, като той има много добри умения във всякакви занаятчийски дейности. Може да направи от всякакви материали всичко. Божидара ми е съученичка от първи клас и се познаваме от 20 години. Тя има опит, както с предприемачество и счетоводство, така и с финанси. За да успеем да създадем стаята, всеки ден, всеки един от нас след работа отделяше по 5-6 часа, като времето, за което я направихме, беше около 9 месеца. 

Ще изградите ли още стаи?

Тази стая я завършихме и работи вече успешно 4-5 месецa. В момента работим по втора стая. Ще се опитаме да я открием в началото на следващата година. Идеята ни е за следващата година и половина да продължаваме да правим такива стаи и неща от подобен тип забавления, като не мислим да се ограничаваме само в стаи, защото има много широк спектър от забавления в реалния живот, от които хората могат да изпитват положителни емоции и да развиват интелектуалните си способности. Голямата идея, която е заложена пред екипа ни, е концепцията за франчайс модела, благодарение на който да успеем да развием и разпространим нашата марка. Това е и причината някои инвестиционни фондове да се интересуват от нас и нашата дейност. Докато стигнем до този момент, ще се развиваме технологично в механиката, архитектурата и електрониката, за да можем в един момент да предложим на клиентите си една добра и качествена концепция, която да продадем извън България.

Доволни ли са хората от преживяното?

Някъде около 80% от клиентите ни, когато излязат от стаята, ни питат кога ще има втора стая. Изпитанията са им харесали и биха повторили или опитали други подобни такива.

След като изградихте този проект, интересът към него беше ли голям?

Много се зарадвахме на големия интерес към стаята. За реклама не сме направили почти никакви инвестиции и сега, почти 5 месеца по-късно, почти цяла София знае за това, че съществува такава стая. В началото медиите бяха много благосклонни към самата идея и я приеха присърце, като нещо ново, което освен че забавлява жителите и гостите на града, ще допринесе и за културния облик на града. Още от пускането на стаята досега часовете са резервирани поне за два-три месеца напред. Понякога ни се обаждат хора, които искат да резервират стаята, за да правят партита в нея след сватби, ергенски купони, рождени дни и какво ли не. На ден минават по шест групи. Интересът е огромен и от страна на чужденците, защото в момента Dextrophobia е сложена на 1 място в някои туристически сайтове, като дори се намираме преди храм-паметника Александър Невски.

Разкажи ни някоя ДИВашка история, свързана със стаята.

Вътре в стаята има лавици с книги, които ги използваме като декор. Малко след като открихме стаята и минаха тестовите групи, започнахме да пускаме първите участници. Една от първите групи влезе в стаята и започна да решава различните загадки. Основната идея на стаята е хората да се забавляват и с нашия екип решихме, че в името на тази цел е най-добре да наблюдаваме с камери играчите през техния престой и ако попаднат в някакъв момент, от който наистина ама наистина няма накъде да продължат, да им помагаме чрез някакви жокери, за да продължават напред в играта. В един момент въпросната група се събра около масата и за някакъв период от време започна да решава някакъв пъзел. Ние се чудихме какво става и започнахме да им подаваме жокери. Хората изобщо не обърнаха внимание на нашата помощ и продължиха да мислят върху проблема. Накрая след няколко очевидни жокера от наша страна успяхме да ги накараме да продължат да играят, за да постигнат целта – да се спасят от стаята. След края на играта ги питахме какво ги затрудни толкова много. Отговорът им беше - "За какво беше този морзов код в стаята?" Ние им обяснихме, че такова нещо в стаята няма. И те ни отговориха, че в една от книгите имало едно листче. От едната му страна е написана българската азбука, изписана с морзов код. По-шокиращото е, че от другата страна на листчето е написано - "Никога няма да излезеш от тук!" Сами можете да се досетите колко се смяхме на тази непредвидена случка.

ДИВ БЛИЦ

Давам: мило и драго за Dextrophobia

Искам: хората да се забавляват повече заедно

Взимам: част от емоцията им, докато са в стаята

Автор: Алеко Терзийски