4 разтърсващи разказа от хора, които са живели в дом за сираци 0

За всеки от нас е известен фактът, че домовете за сираци са изключително подтискащи места, а децата, живеещи там всекидневно се сблъскват с глад, страх, тъга и мизерия. Но какво се случва с тях, след като пораснат и напуснат дома? Сега ще разберем.

"Така и не получих образование. Исках да стана дизайнер, но ме изключиха. След това взех пари от приятелите си, научих се как да използвам фризьорски принадлежности, успях да спестя средства за инструменти и сега работя като фризьор. Живея в хостел като съм си наел легло. Мечтая да получа висше образование, но за момента не мога да си го позволя."

"Скоро, след като напуснах сиропиталището, се оказа, че нямам документи. В продължение на три години се лутах из съдилищата, за да докажа правоспособността си. Наложи се да лежа в психиатрична клиника един месец на изпитателен срок."

"На 19 години родих дъщеря си без съпруг. Годините в дома за сираци изглеждат като рай, в сравнение с това, през което минах след това - председателят на синдикалния комитет ме изпрати да направя аборт, но аз отказах. Когато пристигнах от родилния дом в хостела с дете в ръцете ми, управителят не ме пусна вътре."

"През 70-те бях на 14 години. Дадоха ми малко пари и вече бях станала възрастен човек. Едвам влязох в училище за шивачки. Дадоха ми стая в хостел. Останаха ми обаче детските навици: глад, страх, недоверие към света."