
Едно от най-известните и скандални изтезателни устройства, Желязната вдовица е голям саркофаг със стратегически разположени шипове отвътре и на вратата. След като жертвата влезе вътре, вратата се затваря, пробивайки жизненоважни органи. Жертвата обаче няма да умре мигновено и вероятно ще бъде жива, докато не почине от бавно изтичащата кръв.
В древни времена жените са били често подлагани на особено жестоки мъчения. Тези уреди определено са били използвани по време на тези тъжни и трагични случаи. За да накажат жените, които си падали по клюкаренето, съпрузите през Средновековието използвали т.нар. "юзди на Скалд". Те представлявали нещо като наморник, който се прикрепял за женското лице с цел унижение, след което жертвата била изкарана на площада, за да я видят всички.
Бронзовият бик е стар механизъм за мъчение, за който се смята, че е създаден от грък, на име Перилус. Устройството за изтезание, както подсказва името, е бронзова статуя на бик. Жертвите, чиито езици са премахнати, а ръцете - вързани, са поставени в бронзовия бик, под който бива запален огън. Легендата разказва, че когато Перилус представил устройството на тиранина Фаларис от Агригентум, вместо да бъде възнаграден за творението си, Перилус е бил накаран първи да влезе вътре.
Водното мъчение е класическа форма на мъчение, което по някаква форма се е запазило и до днес. Водното изтезание не е толкова болезнено, колкото психологически увреждащо. Жертвата бива завързана за стол и върху главата й започват да капят малки капчици вода в продължение на дълъг период от време. Това е достатъчно тревожността и стресът да разбият и най-силния човек.
Евтин, лесен и ефективен начин да измъчваш някого през Средновековието. Обикновено жертвата бива здраво вързана, а мъчителят поставя метална кутия, пълна с плъхове, на стомаха на нещастника. Плъховете, които отчаяно искат да избягат, започват да копаят през стомаха на злощастния човечец.