Журналист да си, братко, е чест! 0

Днес професионалния си празник празнуват българските журналисти. Именно онези, които от известно време имат една от най-низвергнатите професии в България. Защо е така – ще се опитам да поразсъждавам по-надолу. Уточнявам, че журналисти са не само тези, които пишат, но и онези, които снимат.

Журналистът би трябвало да е човек, който обективно представя, разследва и анализира дадени проблеми, независимо в каква посока са те. Изкуство, политика, спорт, икономика, социални проблеми – няма значение в каква сфера работи журналистът. Негово морално право е да бъде обективен и да не се поддава на влияние. Усещате ли обаче как говоря условно? Така е защото у нас се случиха прекалено много "инциденти", които опорочиха професията и я превърнаха в нещо, за което днес се пее "Журналисти-терористи, ей, ей!".

Работещите в медиите, с изключения, разбира се, са влезли в калъпи и криейки се зад високопарни слова, работят за всичко друго, но не и за собственото си морално удовлетворение.

От няколко месеца насам, откакто текат всички кампании, законни или не, около изборите, приключили преди два дни, в главата ми изплуваше и после потъваше все един и същ въпрос: Защо медиите трябва да са или про, или анти управляващите, независимо кой е на власт? Къде е обективната позиция, която говори честно, посочва всички негативи, но и позитиви? Сигурно я има, но инерцията, набрана от останалите, просто захлупва средата и всичко се разделя на крайности.

Най-пресният пример е от пресконференциите на Избори 2011 г. Станахме свидетели на откровени махания с опашка от едни и още по-очевидна агресия от други журналисти. Вероятно всеки търси атрактивност и желае да постави възможно най-неудобния въпрос, но това ли е целта на журналистиката? Защо провокацията задължително трябва да бъде негативна?

Спортните журналисти също не са изключение. Адски забавно е да се наблюдава явлението "сини" и "червени" очила и то понякога от цели медии. За едно и също събитие се изписват коренно различни текстове – единият положителен, а другият – отрицателен. Но нито един обективен. А читателят се ориентира според фенската си принадлежност и чете това, което иска да чете и това, което му гали душицата. Ужасно, но факт.

Съществуват и медии, които са опозиционни на едно управление и открито подкрепят онези, които се готвят да вземат властта. А когато властта премине в техните ръце, въпросните медии моментално се обръщат и отново стават опозиционни. Журналистите започват да пишат отново обосновани анализи, но с обратен знак. И с все същото име отдолу. Това, ако не е раздвоение, не знам какво е. Разбира се, всички имаме семейства, които трябва да храним и не можем просто ей така да си хванем шапките и да си отидем, когато някой се опита да се намеси в нашите думи, но не може постоянно човек да плюе върху собственото си име.

Още едно явление от време на време разтриса българската медийна общност. Току се появи някое по-смело име и започне да назовава проблемите с грозни, но истински думи. Прави го редовно, прави го убедително и всъщност съвсем честно. Моментално този човек бива нападнат, защото е груб, защото пише това, което смята за правилно и защото не се е залепил за толерантния изказ, който може да се използва за всяка ситуация.

В уикипедия пише: "В днешното общество журналистът е придобил особено място в съзнанието на хората. От него се очакват професионализъм в предаването на събития, безусловно придържане към истината и журналистическата етика." Честит празник на всички, които пишат с главата и сърцето си, а не с портмонето си. Честит празник на онези, които защитават своите принципи, а не нечии други. Честито на всеки, който не се срамува да се подпише под текста си. Честит празник, колеги!