Животът без английски? Немислим 0

Ние знаем, че всеки ден е празник. Според различните наши събратя едни празници са по-големи, други – по-малки. Ние обаче празнуваме всички. Само да разберем, че има някакъв празник и веднага правим бърз план кога и как ще си кажем "Наздраве" по случая. Изобщо не си мислете, че само си търсим повод да се напием.

За днешния ден тепърва се подготвяме. Защото той е наистина важен – Международен ден на английския език. Това се казва празник. Тук е мястото да отбележим, че най-много обичаме родния си български, дори няма място за сравнение. Но също така се опитваме да си представим какъв щеше да е светът без английския. И...не можем.

Ако става въпрос за това за колко хора английският е майчин език, то той се нарежда на трето място след китайския и испанския. Но ако се сметне колко хора по света говорят английски (без значение дали им е майчин език или не), то английският определено е най-разпространеният език. Не може да се определи точният брой на англоговорящите земляни, защото той варира от 470 милиона до над един милиард, в зависимост от грамотността и степента на владеене на езика.

Това са просто данни, които "изрових" от интернет, отново благодарение на боравенето с английски език. Все пак тук става въпрос главно за деня на английския и защо точно 13 октомври е избран за такъв ден.

Работата е там, че на 13 октомври 1362 г. председателят на Камарата на лордовете в английския парламент за първи път открил сесия на парламента с реч на английски език. Организацията The English Project избира датата 13 октомври за ден на английския като символ на неговото развитие и превръщане в език на цял свят.

Едно от хубавите неща при това събитие е, че през 2009 г. английският писател Филип Пулман казва:

"Всеки, който говори английски има правото да добавя нови думи и изрази към езика или да дава ново значение на старите."

Мисля, че точно в това се крие тайната за масовото разпространение на този език. Той е жив, гъвкав и изобщо не е консервативен. Благодарение на тази негова демократичност понякога се появяват много странни и смешни думи. Някои от тях, които са сътворени през настоящия век са: Frenemy, Cheeseball, Turducken, Tweetup, Defriend, Bromance, Matchy-matchy, Cool hunter, Chillax, Buzzkill и др.

Какво означават обаче, представа нямам. Можем дълго да се почудим, тълкуваме, пък току виж сме измислили нови. Най-много ни харесва да превеждаме български скоропоговорки и други фразеологични изрази на английски, като:

Ойде коня у ряката – Went the horse into the river.

Те ти булка Спасовден – Here you are, bride, the day of Spas.

На баба ти шушоните – Your grandmother's knitted socks.

И много други. Важното е човек да има желание и вдъхновение. Да не говорим на какви бисери сме се наслушали и начели, собствени и на наши съученици, докато сме учили английски език. Засега топ в класацията е конструкцията "Must to get arriving”, която не мога да си преведа вече повече от десет години.

Казах, каквото казах, пък почти всичко излезе на български. Как се получи, не знам. Но знам, че днес ще се празнува. Защото си има достоен повод за това – английският не само, че е езикът, който толкова много хора говорят, той е език на музиката, литературата и всеки ъгъл на изкуството, политиката, икономиката и прочее.

Затова днес повече от всякога трябва да си кажем едно мощно и звучно "Cheers”.

Изпозлвани източници: news.uk.msn.com и exploredia.com