Баба и дядо се споминали.
Понеже били добри хорица, изпратили ги в рая...
Настанили се те, тръгнали да разгледат, познати да срещнат, със сродни души да се запознаят...
Вървят, гледат, навсякъде ливади, гори, реки, планини, мед, масло, туй, онуй, цветя, пчелички, пеперуди фъркат, птички пеят, красота, блаженство...
Шматкат се те, зяпат, цъкат доволно с език...
По едно време дядото се извъртял кат' млад момак и излющил як шамар на бабата...
- Ко тъ прифана бе, Ганьо? 75 години как сме двама, ни си ми посягал, лоша дума не си ми думал... Глей на ко убаво място сме... Ся, тъй, из нищото, шамар ми удряш?
- Трай ма, малко ти! Ако не бяа твоите диети, мюсли, люспи и т.н., още преди десет години да сме дошли тука...