Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
За последните две години получихме три филма относно знаменития съосновател на Apple – Стив Джобс. Първият беше "Джобс" с Аштън Къчър в главната роля, вторият бе документалният "Стив Джобс: Мъжът в машината" на Алекс Гибни и последният – "Стив Джобс", режисиран от Дани Бойл ("Трейнспотинг", "Беднякът милионер", "127 часа"), със сценарист Арън Соркин ("Доблестни мъже", "Социалната мрежа", "Кешбол"). Именно този последен филм е това, което истински заслужаваме.
Черпейки своята достоверност от реално съществуващи лица, замесени в живота на Стив Джобс, и от биографичната книга на журналиста Уолтър Айзъксън, филмът избягва традиционната последователност в предисторията и цялостната кариера на технологичния магнат. Вместо това сценарият се концентрира в три действия: зад кулисите, преди представянето на първия Мак-компютър, на NeXT (след като Джобс е уволнен от Apple) и на iMac (когато вече се е завърнал в компанията). Сюжетът не се върти само и единствено около Джобс. Това е история и за Крисан Бренън (Катрин Уотърстон) – майката на първото дете на Стив; Лиса (изиграна от три актриси в различна възраст) – дъщеря на Джобс, която той първоначално отрича като своя кръв; Джоана Хофман (Кейт Уинслет) – довереницата му, разочарована от отношението на Джобс към семейството му; Стив Возняк (Сет Роугън), който неистово копнее за респект и признание; Джон Скъли (Джеф Даниелс) – бивш изпълнителен директор на Apple, който влиза в конфликт със Стив.
Цялата тази драма се разиграва в три отделни фрагмента, като всеки един включва част от структурата на една класическа симфония. Джобс отбелязва: "Музикантите свирят на инструментите си. Аз свиря целия оркестър." Структурата на класическата симфония включва четири части, като във втория фрагмент на филма се вместват две от тях. Първата част обикновено е динамична, с бързи темпове и представя музикалните теми, които ще бъдат развивани по-нататък в композицията – в първия фрагмент от филма по динамичен начин са представени образите и отношенията между тях, както и фундаментът на по-нататъшното им развитие. Във втория фрагмент нещата се забавят – характерно за ададжо-то. Третата част (втората половина на вторият фрагмент) е с танцов мотив (скерцо) – Джобс "танцува" около Скъли и Хофман и напрежението постепенно се превръща в откровение (кресчендо). Заключителната четвърта част – целият трети фрагмент от филма – се превръща в изкупление. Всички участници в "оркестъра" са ориентирани към приключване на своята партитура. В последната сцена хаотичните светкавици от фотоапаратите на публиката, присъстваща на представянето на iMac, правят аналогия с музикантите, които яростно свирят на инструментите си, докато се стига до финалния такт на произведението, когато цялата зала е в очакване на последното движение на диригента, приключващ концерта.
Пълното ревю на "Стив Джобс" ще откриете само в Operation Kino.
