Вени Попова е на 23 години и нейната страст е косплейът – изкуство, в което обикновените хора се преобразяват в любимите си герои. В аниме средите тя е по-известна като Pruska, което идва от Пърси Джаксън като псевдонимът символизира женския облик на героя.
Вени учи информатика в Софийския университет, а в свободното си време изработва бижута, чоукъри и котешки ушички. Обожава да чете като любимият ѝ жанр е фантастиката. Според нея в България има много талантливи косплеъри и държавата ни е на много високо ниво в тази област.
Нейната специалност са роклите, които изискват повече детайлност и изпипване на нещата.
Доста се впечатлява от брони и се радва на механични костюми, които са много модерни в момента.
Можете да се запознаете отблизо с изкуството на Вени на ON! Fest на 24 и 25 юни в Интер Експо център в ON! Anime Зона!
Как се запали по косплея и японската култура изобщо?
В началото започнах да гледам анимета, които даваха по телевизията. След това отидох на ON! Fest, там видях косплеъри и доста се запалих. Една моя много добра приятелка ме покани да участвам в група с нея и всъщност така започна всичко.
От колко време се занимаваш с косплей?
Може би от 2011 година. От около 5-6 години.
Кое е най-голямото ти постижение в тази област?
За нас голямо постижение е да печелим състезания, които са международни. Била съм конкретно на две такива състезания. Едното беше тази година в Португалия - Cosplay world masters, а другото беше преди две, три години на Euro Cosplay, което се провежда в Лондон.
Сама ли изработваш костюмите си?
По принцип в косплея всеки изработва сам нещата си. Освен това ние правим и сценичното си представяне, ние монтираме сами клипове и музика. Абсолютно всичко изработваме сами - от шиене до различни оръжия. Точно това е самият spirit на косплея.
Колко време отнема изработката на костюм и кой е най-сложният, който си правила?
Различно е. Правила съм костюм за една седмица, за един, два дни, но има и костюми, които са ми отнемали по 6 месеца. Най-големият ми беше този от Португалия, по който работих 3 месеца нонстоп по 12, 13 часа на ден. Той е фигурка на дракон от играта Monster hunter – дракон с 14 крила, 2 огромни ръце и броня. Имаше и шиене.
Беше много трудно за мен, тъй като аз си падам предимно по роклите. Това е първият ми такъв косплей и мисля, че опитът беше успешен.
Кой е любимият ти косплей, който си изпълнявала?
Има един герой от аниме, с когото се представих в Лондон - Sakura Hime от Tsubasa chronicles. Това е един от най-добрите ми пърформанси и най-добрата ми рокля, тъй като беше много изпипана като за международен ивент и беше доста по-детайлна от останалите ми костюми.
Също така бях правила Battle princess Снежанка, което е модерна версия на Снежанка. Тя беше насочена към сегашното поколение и е едно от най-любимите ми представяния.
Печелила ли си награди и какви?
Те са доста. За мен са важни наградите на публиката, защото искам да покажа на хората нещо, което те харесват и да ги докосна. Затова тези награди са най-важни за мен, а другите не чак толкова.
Какво да очакваме от теб на ON! Fest?
Изненада! По принцип не пазя изненади, но този път реших да е нещо по-модерно и по-лесничко.
Какво ще посъветваш начинаещите косплеъри?
Трябва да са много постоянни, да имат много голямо желание, да не започват с нещо много трудно, а с нещо лесно и малко, за което могат да си набавят материали отвсякъде. С времето ще се научат, но най-вече трябва да се забавляват на сцената. Това е най-важно за публиката.
Какъв косплей би искала да направиш в бъдеще?
Доста са. Засега съм се насочила към нещо по-известно с броня. Tyrande от Heroes of the storm е следващият костюм, който планирам. Не се знае кога ще е готов, надявам се скоро. Ха-ха! Ще е нещо с по-голяма известност и с повече броня.
Кое е най-важното, което хората трябва да знаят за косплея?
Ние сме аматьори и това ни е хоби. Ние го правим за публиката и за самите себе си. Не го правим с никаква професионална цел.
Също така ние се учим сами, от Интернет, един от друг. Нямаме опит на сцената, което ни кара да сме малко по-притеснителни. Но мисля, че всичко това се гради с времето.
Мога да кажа, че нивото на България е много по-високо в сравнение с другите страни на Балканите. Била съм в Румъния и знам как стоят нещата там. Ние сме номер едно!
Комуникираш ли с хора от "старата школа” косплеъри и с какво според теб се различаваш от тях?
Да, комуникирам, макар, че от тях останаха много малко. Сега навлязоха нови материали. Тези, които имаме в България не са такива като в чужбина и ние сме свикнали да изработваме костюмите с нещо много просто като картони.
Косплеърите от новото поколение използват новите материали, докато старите изработват костюмите си от всякакви странни неща като бутилки и каквото още се сетите. С тях се съветвам най-често за различни техники, които мога да използвам и се надявам да продължат, защото са наистина много добри. Успяват да усъвършенстват труда си, което е много готино.
Кои са най-често допусканите грешки в косплея?
Грешки винаги се допускат. Всеки костюм ти носи нещо ново, което можеш да научиш, защото има страшно много техники - от занаятчийство, дърводелство, шивашки до всякакви арт неща като рисуване, работа с глина.
Когато не сте работили с дадени материали е сигурно, че ще допуснете някаква грешка. Никога не се получава от първия път. Аз успявам от втория или третия път да направя разни неща. Но е хубаво да се съветваш с други хора и с Интернет, за да не допускаш тези грешки при изработката.
Също така грешки на сцената има много, защото изработваме костюмите си в последния момент. Когато правиш костюма си във вечерта преди ивента, ти нямаш време да репетираш за сцената. Когато излезеш просто импровизираш, но когато нямаш опит, това не е ок.
Участваш ли в групи или само в ревю?
Има и ревю, и групи. По време на ревюто пак можеш да изпълниш сценка, защото имаме някакви определени минути на сцената, в които трябва да представим персонажа си по какъвто и да е начин. Някои хора просто излизат и се разхождат по сцената, което не е особено впечатляващо. Има много хора, които разказват истории за персонажа си.
Групите са доста често срещани. Аз предпочитам група, защото цялото внимание не е насочено към мен и ако се случи нещо, няма да гледат само мен.
В момента бойните сцени са много интересни. Това не са истински бойни сцени, а т.нар. изкуствени като по филмите. Много е забавно, на хората много им харесва.