Бербатов между резервната скамейка и трансфера 1

Късно вчера английският шампион Манчестър Юнайтед триумфира с класическото 3:0 над лондонския Тотнъм пред пълните трибуни на собствения си стадион "Олд Трафорд". Снощи "Театъра на мечтите" наистина бе арена, в която мечти и желания се сбъдват или умират. На фона на цялата радост обхванала "червените дяволи" и техните фенове, пролича една тъжна усмивка. Усмивката на един голям футболист, за който големият футбол вече затваря врати.

През миналия сезон същият този футболист стана голмайстор на английската Висша лига с 20 гола в 32 мача и до голяма степен неговото представяне бе основополагащо за рекордната 19-та шампионска титла на Манчестър Юнайтед. Именно нашето момче - Димитър Бербатов, се оказа тъжният победител срещу Тотнъм снощи. Митко изгледа мача срещу бившия си отбор от резервната скамейка и видя от първите редове как Дани Уелбек му отнема титулярното място в редиците на "червените дяволи".

Срещу "шпорите" Уелбек, който през последните два сезона сър Алекс пращаше по села и паланки да играе под наем, демонстрира класа и потенциал, на които много нападатели в съвременния футбол биха завидели. 20-годишният юноша на Юнайтед откри резултата след страхотно центрира на Том Клевърли. Пасът на Клевърли наистина бе страхотен, но още по-страхотен бе начинът, по който Уелбек си осигури пространство в наказателното поле на Тотнъм, а след това успя да отправи и неспасяем изстрел с глава в мрежата на Брад Фридъл. Четвърт час по-късно Дани демонстрира и искрица футболен гении. В комбинация с Андерсон прохождащият английският национал отигра топката по феноменален начин с пета и позволи на бразилеца да отбележи за 2:0. Точка. Край. Гол и асистенция, които снощи донесоха на Уелбек всички овации на "Олд Трафорд" и които накараха хиляди фенове за цели 90 минути да забравят за Димитър Бербатов - човека, който само преди няколко месеца бе на всеки футболен връх в Премиършип.

Добре познаваме сър Алекс и знаем, че следващия мач отново Уелбек ще стартира до Рууни, докато Митко гледа от скамейката. 130 официални мача и 47 гола - това гласи статистиката за кариерата на Бербатов в Манчестър Юнайтед - една кариера, която бе също толкова хвалена, колкото и оплювана. За мнозина Митето бе най-светлият пример за истински български футболист, доказал се на световно равнище, за други пък Берба бе просто "Барби" - футболна примадона, която далеч не заслужава да играе в клуб от ранга на Манчестър Юнайтед. И едните и другите имаха и имат своите доводи, но нито един от тях не е сър Алекс или Дейвид Гил, нито реди състава на Юнайтед през последните три сезона или управлява трансферите на клуба.

Истината е, че за три сезона в Манчестър Димитър изигра с 26 мача повече, отколкото записа с фланелката на Тотнъм, но головата му сметка за "червените дяволи" е само с едно попадение повече. Истината е, че въпреки петте си гола срещу Блекбърн и хет-трика срещу Ливърпул през миналия сезон, в предишните две години Бербатов едва намираше мрежата и в моменти, в които върху неговите плещи бе поставена отговорността да направи Юнайтед шампиони, той не успя (бел. авт. в мача срещу Блекбърн на 11.04.2010 г.).

Истината е, че за три сезона в Манчестър Бербатов спечели повече трофеи отколкото през цялата си кариера преди Юнайтед. Истината е, че за тези три години Митко радваше феновете на "червените дяволи" и направи неща, благодарение на които завинаги ще остане в историята на клуба, а и на Висшата лига.

За три сезона Митко измина целия път от осанна до разпни го и обратно и то не веднъж. Митко беше герой и грешник за Манчестър Юнайтед. Още по средата на първия му сезон в отбора се заговори за негов трансфер, но още тогава сър Алекс бе категоричен в доверието, което гласува на Бербатов, и това доверие бе почти напълно оправдано, но не съвсем.

Сега отново се говори за трансфер. Един праща Берба в Рома, друг в Байер или Байерн, а последно му стегнаха куфарите за ПСЖ. До края на трансферния прозорец има седмица, до края на договора на Бербатов в Юнайтед още година. След снощи обаче по всичко личи, че тази година Митко ще я прекара на резервната скамейка, докато Уелбек играе на неговия пост и затвърждава мястото си в титулярния състав на клуба. До снощи мнозина се молеха Берба да играе и пак да покаже, че е направен от сплав издръжлива на времето и кована с футболната магия на България. Сигурен съм, че и самият Митко се е надявал, да влезе в игра и да се бори с всичко, на което е способен за топката, гола и любовта на публиката.

След снощи обаче може да се окаже, че на "Театъра на мечтите" няма място за мечтата на един български футболист да играе и да печели с един от най-великите отбори за всички времена. Всъщност, място има, но то е на резервната скамейка. И ако за мечтата на един голям български футболист няма място на този голям стадион и в този голям отбор, то не е ли време тази мечта да изгрее над друг стадион и в друг отбор. В крайна сметка ние сме тези, които гледаме футбол, а Митко е от тези, които трябва да го играят.