Някои от най-добрите текстове на Нобеловия лауреат Боб Дилън 0 8

Боб Дилън е първият музикант, който печели Нобеловата награда за литература от учредяването ѝ през 1901 г. Победата му беше посрещната с възторг от едни и с критика от други. Но критика, насочена не към него, а към решението на Шведската академия да награди музикант, а не писател. Вероятно има резон за подобни недоволства, но един факт е неуспорим - текстовете на Дилън са велики, превърнали са го в говорител на своето поколение, символ на независимия дух, културна икона на последните 50 години и вдъхновител на няколко поколения музиканти и текстописци. Представяме ви малка колекция с негови творби, които си заслужават четенето и слушането. След това може да продължите с който и да е от 37-те му албума, защото всички са страхотни!

Поезия:

"Кварталът на скръбта"

 (Превод на Стефан Радев) 

Продават гледки от бесилото,

 паспорти вапсат в цвят кафяв,

 бръснарницата пълна е с моряци –

 дошъл е цирк в града.

 Пристига слепият патрулен,

 докарали са го до транс…

 С една ръка държи въжеиграча,

 а другата е в гащите заврял.

 В отряда по безредици са нервни

 от нужда да вървят,

 докато с Лейди гледаме отвъд

 квартала на скръбта.

Пепеляшка изглежда тъй лесна:

 "От един дол сме…", казва

 и пъха ръце в задните джобове,

 както Бет Дейвис го прави.

 И влиза Ромео, той стене:

 "Смятам, че ми принадлежиш."

 А някой: "Сгрешил си адреса, приятел, я си върви."

 Едничкият самотен звук, останал

 подир линейките в нощта,

 е от метлата на Пепеляшка

в квартала на скръбта.

Луната почти се е скрила,

 звездите и те се топят,

 дори врачката прибира

 всички свои неща.

 Всички, освен Каин и Авел,

 и гърбушкото от Нотр Дам;

 всичките правят любов,

 или очакват дъжда.

 Добрият самарянин се облича,

 за шоуто на вечерта,

 на карнавала ще отива

 в квартала на скръбта.

Офелия – стои под балкона

 за нея тъй ме е страх –

 на двайсет и две години

 е вече стара мома;

 намира смъртта романтична

 и носи ризница;

 по занаят – религиозна,

 а по грях – безжизнена.

 И макар очи да е впила

 в Ноевата дъга,

 тя непрестанно наднича

 в квартала на скръбта.

Айнщайн в костюм на Робин Худ,

 с един багажник спомени

 премина оттук преди час

 с другаря си – ревнив свещеник.

 Беше тъй безукорно ужàсен,

 когато цигара измуфти;

 и изчезна да души канали

 и рецитира буквите.

 Сега не би го и погледнал,

 но някога събираше тълпа

 с електрическата си цигулка

 в квартала на скръбта.

Доктор Кал държи своя свят

 в една кожена чаша,

 но импотентните му болни

 опитват да я смачкат.

 Медсестрата му – местна глупачка

 върти цианидната яма

 и държи картите с надпис:

 "Смили се над душата му."

 Всички свирят на прости свирки,

 чуй ги как свистят –

 можеш, ако източиш глава над

 квартала на скръбта.

Отсреща са заковали кепенците –

 приготвят се за пиршество.

 Фантомът от операта –

 в идеалния образ на поп.

 Хранят Казанова с лъжица –

 увереност да му вдъхнат

 и после да умре самонадеяно

 от натравяне със думи.

 А Фантомът крещи на дръгливи момичета:

 "Чупката, ако не знаете това:

 наказват Казанова, задето отишъл

 в квартала на скръбта."

А в полунощ всички агенти

 и дружината суперхора

 излизат и подбират всички,

 дето знаят много;

 отвеждат ги във фабриката,

 там с инфарктната машина

 ги опасват през плещите,

 после идва керосинът,

 донесен от дворците,

 от мъже, които следят

 и гледат никой да не им избяга

в квартала на скръбта.

Хвала на Нерон и Нептун.

 Титаник към деня лети

 и всички там се питат

 "На коя страна си ти?"

 А Езра Паунд и Т. С. Елиът

 капитански дуел въртят

 сред смях на певци на калипсо

 и рибари с цветя,

 насред морската витрина –

сред русалки с красота,

неоставила и мисъл

за квартала на скръбта.

Да, получих писмото ти вчера,

(когато се счупи брава),

когато ме попита как съм.

Да не беше шега?

Всички, дето споменаваш,

знам ги – куци са бая,

бе нужно да сменя лицата,

да имат други имена.

Сега не мога да чета добре,

не пращай повече писма,

освен ако не са от

квартала на скръбта.

"Страшен дъжд ще падне"

(Превод на Леда Милева) 

Кажи, къде беше, момче синеоко,

кажи, къде беше, сине любим?        

Бях, майко, край пет планини,

                        в дим обвити,

                вървях и се влачих

                        по пътища криви,

                шест тъжни гори прекосих

                        мълчаливо,

                до седем замрели морета

                        достигнах,

                осем хиляди мили

                        през гробища бродих

        и знам, че страшен, страшен, страшен,

        и знам, че страшен дъжд ще падне.

Какво видя там, момче синеоко,

кажи ми, какво видя, сине любим?

                Видях младенец посред

                        глутница вълци,

                видях път широк —

                        запустял и безлюден,

                видях кръв да капе

                        от черни клонаци,

                видях много хора

                        с топори кървящи

                и стълбища бели

                        под мътна вода,

                видях мъже яки,

                        но с езици откъснати,

                видях как деца носят

                        пушки и саби

        и знам, че страшен, страшен, страшен,

        и знам, че страшен дъжд ще падне.

Кажи, какво чу там, момче синеоко,

кажи, какво чу, сине любим?

                Чух гръм да гърми

                        като предупреждение,

                чух вълните, готови

                        да залеят света,

                чух сто барабана как бият

                        тревога,

                чух устни да шепнат,

                        без някой да слуша,

                чух умиращ от глад и чух

                        присмех край него,

                чух последната песен на поет

                        в мръсна яма,

                чух тъжния вопъл на клоун

                        сред площада,

                чух самотник да вика, че все пак

                        човек е,

        и знам, че страшен, страшен, страшен,

        и знам, че страшен дъжд ще падне.

Кажи, кого срещна, момче синеоко,

кажи, кого срещна, сине любим?

                Срещнах малко дете,

                        мъртво конче до него,

                срещнах бял господин,

                        с черно куче вървеше,

                срещнах руса девойка,

                        под дъгата я срещнах,

                срещнах мъж, който беше

                        от любов наранен,

                срещнах друг — с тежка рана, —

                        наранен от омраза,

        и знам, че страшен, страшен, страшен

        и знам, че страшен дъжд ще падне.

Кажи ми сега, момче синеоко,

какво ще направиш ти, сине любим?

                Преди да започне дъжда,

                        ще изляза

                и ще ида в най-тъмната,

                        страшна гора;

                много хора там има,

                        а ръцете им — празни,

                а водата им —

                        пълна с отровни зърна;

                домовете им —

                        срещу затвор плесенясал,

                дето ловко палачът

                        лицето си крие;

                а гладът — зъл и грозен —

                        убива душите;

                цветът там е черен,

                        числото е нула.

Там аз ще говоря, ще викам високо,

та всички да чуят и да разберат.

После прав ще застана

                върху океана,

песента си ще пея

                до последния миг

и знам, че страшен, страшен, страшен,

и знам, че страшен дъжд ще падне.

Песни:

"Positively 4th Street"

"Visions Of Johanna"

"Maggie's Farm"

"Masters of Wars"

"It's Alright, Ma (I'm Only Bleeding)"

"Just Like a Woman" 

"The Times They Are a-Changin"