"Младост" е съвършено изпипана творба 0

В повечето случаи да се опише емоция е доста по-сложно, отколкото да се разкаже история. Да създадеш картина от сложни взаимоотношения с лекотата, с която се щрака с пръсти, е по силите на малцина. "Младост" е точно това – необятна вселена от емоции, синтезирана до проста мелодия, която можеш да изтананикаш от раз.

Не вярвам някой да е приел "Великата красота" за случайно явление в кариерата на Паоло Сорентино. Дори да е така, пред нас е категорично потвърждение за таланта на творец от ранга на Фелини, Антониони и Бертолучи. С титаничен замах Сорентино създава сложен комплекс от отношения, в центъра на който са двама стари приятели, всеки от които ще премине през апогея на собствената си драма – лична или творческа. На фона са разположени още няколко истории, от които, като неволни свидетели, ни е позволено да видим само отделни фрагменти. Избледняващи спомени, закъснели откровения и последни надежди градят картата на звездния небосклон, през който с благоговение, за един последен път, ще премине планетата Младост.

Майкъл Кейн и Харви Кайтел са гръбнака на тази величествена възхвала на красотата и амбицията. Точно, нюансирано и с голяма доза ирония двамата разкриват сложния образ на твореца, чийто живот, подобно на айсберг, в по-голямата си част е скрит от погледа на публиката. В абсолютен синхрон, двамата ни позволяват да се доближим достатъчно близо до бляскавия образ, познат от сцената или екрана, за да видим пукнатините, оставени от суета, погрешни избори или умора. Би било неразумно да се твърди, предвид впечатляващата творческа биография на Кейн и Кайтел, че това е изпълнението на живота им, но вдъхновен от категоричния им успех, смятам да поема този риск.

Прочетете цялото ревю на "Младост" тук.