Дедпул възниква не толкова като пародия, колкото като имитация на Deathstroke (Слейд Уилсън) на DC Comics. Когато поредицата за Дедпул попада у автора Джо Кели, персонажът придобива култовото си самоосъзнаване, че е комиксов герой, освен това развива любовта си към поп-културните препратки, а по-късно придобива и неповторимия си вулгарно-инфантилен (и често кръвожаден) attitude. За 25 години от създаването си Дедпул се превърна в един от най-разнопознаваемите нови комиксови персонажи, въпреки, а и заради осакатената си версия в "Х-Мен началото: Върколак" (превъплъщението, наречено с отвращение от феновете "Barakapool").
През 2010 г. за сценаристи на самостоятелен филм за Дедпул са наети Пол Уърник и Рет Рийс, автори на "Zombieland", един от любимите ми филми за зомбита (и финансово най-касовият зомби филм до появата на "Z-та световна война"). Сценарият е предложен на Робърт Родригес, който обаче гo пренебрегва заради "Деца шпиони: Краят на времето". Зад проекта на Райън Рейнолдс и Тим Милър застават големи имена като Дейвид Финчър (продуцент и на другия филм, който Тим Милър щеше да режисира: "The Goon") и Джеймс Камерън. В интернет пространството изтича CGI test footage, който побърква феновете от кеф (като адресира лично Том Ротман), а филмът най-накрая получава зелена светлина, след като в продължение почти на десетилетие се е тътрил. Сценарият също изтича онлайн и получава отлични отзиви.
Всичко между Рейнолдс и Дедпул започва на снимачната площадка на "Блейд: Троица". Там един от шефовете на студиото казва на Райън, че несъзнателно се е превъплътил не толкова в ролята на Ханибал Кинг, колкото в тази на Дедпул. Рейнолдс се вманиачава по героя, особено след като у него попада втори брой на поредицата "Cable & Deadpool", в който Уейд Уилсън без маска се самоопределя като кръстоска между Райън Рейнолдс и шарпей. Рейнолдс по-късно прави крайно неуспешните си комиксови роли в "РПУ: Оня свят" и "Зеленият фенер", но участва ежедневно в писането на сценария на "Дедпул", действа и като негов продуцент.
Сценарият на "Дедпул" в крайна сметка надминава всякакви очаквания. На хартия той улавя изцяло същината на героя. Уви, по полит-коректни/морални причини са отпаднали сцените с десетките начини, по които може да се убие Ейми Уайнхаус; не е заснета и сцената, в която Дедпул избира дизайна на маската си, след като обръща наопаки маската на Спайдър-Мен и няколко друи такива.
Режисурата на Милър (работил по филма с Аdobe Premiere) е далеч от нивото нарежисурата на Рубен Флайшър в "Zombieland". Кръвта тук винаги е дигитална, а не практическа; слоу мошънът е базов, като CGI куршумите бяха всъщност наистина кофти изцепка, а иначе брилятната сцена на началните надписи ме остави учуден от икономично изглеждащата комбинация от 3D и 2D. В "Дедпул" липсват и особени операторски проблясъци, както може да се очаква от някой си Кен Сенг.
И все пак каква е оценката за "Дедпул"? Прочете само в Operation Kino.