Предсмъртните думи на обикновените хора

Макар на всички да ни се иска да казваме нещо гениално... думичките са съвсем прости

   
 
Предсмъртните думи на обикновените хора
Източник: Thinkstock

Алексей Самохин е бил доктор, който работи в реанимация. Той започнал да записва последните думи на пациентите в болницата преди да умрат, за да ги предаде на близките и семействата им. Фразите обаче са неточни и объркани, като самия живот, а с коментара на автора се превръщат в невероятен документ на човешкото битие.

Самохин умира на 37 години, приживе той е талантлив журналист, музикант и доктор. Някак така все се случва в живота, че си тръгват първо големите хора. Ще ви преведем проекта "Последните думи", в памет на всички обикновени хора.

ОТ АЛЕКСЕЙ САМОХИН:

Бумерангът, какъвто би бил неговият полет, несъмнено ще се върне. Ако сложиш ръка на пулса си, ти би почуствал обратното броене, започнало от твоето раждане. Някога ти несъмнено ще умреш. Ако не си ням, през целия си живот говориш. Дума по дума, по дума... и някога ще кажеш последното нещо на този свят. Това, което ще прочетеш по-долу, са последните думи, които записвах последните 5 години, докато работих в болница. Първо ги записвах в тетрадка, но после осъзнах, че всъщност ги запомням завинаги. Тук далеч не са всички, а само тези, които избрах...

Когато престанах да работя в болницата, съжалявах, че подобни неща вече чувам много рядко. После осъзнах, че подобни фрази казват и хората, които продължават да живеят.

"Измий касиса, сине, той е тъкмо откъснат от градината" - А. 79 години 

Това беше първият запис в моята тетрадка, фразата чух, когато бях още санитар. Отидох да измия касиса и да ѝ го сервирам, а когато се върнах, тя беше починала със същото изражение на лицето, с което ме беше помолила.

"Не ме докосвайте, въоръжена шайка! Вие ми се заклехте във вярност!" - Г. 44 години

Така понякога си отиват хората. Тези думи са на евреин, който след операцията се обясни в любов на всички, а после реши, че сме въоръжена шайка. Така и умря... карайки се на хората.

"Калий..." - Е. 44 години

Калият беше причината за неговата смърт. Сестрата не нагласила правилно вливането на системата и тя за отрицателно време се изля в пациента. Когато отидох да го видя, той сочеше банката с калий и почина.

"Давате ли си сметка до какво водят вашите действия?! Напишете ми на лист хартия до каква степен си давате сметка какво сега правите." - Ж. 53 години

Ж. беше хидравличен инженер. Педантичен човек, който караше всеки лекар да му се подпише в тефтерчето за какво служи всяка инжекция и колко хапчета са му дали днес. Ако трябва да съм честен, той почина, защото една от медицинските сестри объркала дозировката на лекарствата. 

"Тук много ме боли!" - З. 24 години

Този млад човек е най-младият случай на инфаркт в Москва, поне за онова време. Той постъпи в болницата и постоянно се държеше за сърцето. Майка му каза, че е изживял огромен стрес.

"Искам вкъщи!" - И. 8 години

Момиченцето, което повтаряше само тези думи 2 седмици след операция на черния дроб, почина в моята смяна.

"Бил съм и по-добре..." - К. 46 години

Тези думи каза пациент, който 2 месеца беше в безсъзнание. Когато се събуди, каза това и отново заспа, никога повече не се събуди.

"Лариса, Лара, Лариса..." - М. 45 години

Този пациент агонизираше 3 дни преди да умре. През цялото време стискаше с едната ръка халката на другата и повтаряше името на жена си. След смъртта му я свалих и я дадох на жена му.

"Е, старичък съм вече..." - Р. 62 години 

Пациентът нямаше признаци да умира. Успешно се възстановяваше след операция. Сложих му инжекция, за да заспи, но той никога не се събуди повече.

"Когато летях, видях белите огньове. Кога ще дойде дъщеря ми?" - У. 57 години

Това всъщност не са думи, а последната записка на военен летец, той не можеше да говори заради трахеотомията. За белите огньове ми разказваше около 3 пъти. За жалост така и не го разбрах. Много се привързах към него, той почина през нощта и аз ужасно се разстроих. Сутринта дойде неговата дъщеря и ме попита: "Как е той?", нямах сили да ѝ кажа, направих се на зает и избягах. Казват, че тя седяла на входа 2 часа, никой не събирал смелост да ѝ каже.

"Ела при мен. Аз ще споделя с теб!" - Ф. 19 години

Тези думи не съм ги чул аз, а един приятел, с когото се запознахме, когато работеше в музикален магазин. Това са последните думи на неговата приятелка преди да умре от хероинова свръхдоза, в неговата квартира, на неговото легло. По-късно го питах дали помни последните ѝ думи, а той ми каза, че никога не би ги забравил.

1645742Thinkstock / Guliver

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ
Резултати | Архив
  • inews
  • fitwell
  • jenite
  • sporta