Майка му звъни в полунощ и внимателно се опитва да коментира факта, че за пореден път Итън е оглавил класация за "Най-зле облечените знаменитости".
Лесли: Чувстваш се добре затова и мислиш, че е яко?
Итън: Защо не? Смотано е като оказана чест, но все пак е почет и ще я приема.
Лесли: Знаеш ли, хората те гледат и не мислят, че изглеждаш страхотно. Мислят си "Кой по дяволите го е отгледал?"
Свежо, нали? От такава майка не е възможно да се роди загубеняк. Дори да е имал наченки, тя ги е изкоренила в ранната му възраст, като го метнала на рамо и го понесла със себе си из разни градчета от Тексас до Ню Джърси. Научила го как да живее живота си пълноценно и насърчавала творческата му природа още с влизането му в гимназията. С придобитите умения от класовете по актьорско майсторство в Принстън и с вродения си талант, Хоук успешно впечатлил журито на кастинга за "Обществото на мъртвите поети". Оттук насетне всички знаем какво се случва:
Театърът го обожава, а киното оживява в негово присъствие. А светът? Светът се чуди в коя посока да поеме всеки път, когато Хоук хвърли поредната си изненада като стръв в океана на жадната публика. Тя търси сензации, а той е един от най-сигурните източници за такива. Създава ги с лекота и после поема последствията като мъж.
Драматичен и побъркан на сцената, но съвсем различен в "истинския" живот. Итън Хоук премина през преобразяването на "трудната възраст", промени се от силата на ранната слава и достигна истинското измерение на секссимвол, като порасна, израсна с децата и двете си прекрасни съпруги – поотделно, разбира се, и накрая улегна. Сега освен известният актьор, Хоук е и баща, грижовен съпруг, успешен писател и сценарист и активен хуманист.
Но що се отнася до стилa му, не може да лежим върху критиката на People от 1998 г. и да продължаваме да смятаме Хоук за лошата изцепка сред спретнатите звезди на червения килим. Не може да не признаем, че еволюция е настъпила и във визията му и че все повече заслужава славата на секссимвол със стил.
И абсолютно сме склонни да се съгласим с Коби Браянт, че стилът Хоук е "Не ми дреме за модата. Ще изглеждам добре, без значение как се обличам."
Успяваш, Итън! Разбрал си какво е стил и напук на модата не драматизираш, а просто мяташ ризата и костюма и си върхът.
Стилът се гради с годините. Въпрос е само на правилно разбиране на себе си и на реално усещане на нещата. Той знае, че небрежната му коса перфектно се вписва в рамките на изтънчения класически костюм и залага именно на тази подсказка на вътрешното му Аз, когато трябва да се появи в костюмарска среда с много камери.
Знае и че грънджът го прави повече от секси, но с годините рафинира и тази част от гардероба си и сега ежедневната му визия е максимално спретнат израз на неглижето. Само Итън може да облече евтина трикотажна фланелка (с щампа) и блейзер и да изглежда зашеметяващо мъжкарски.
Почеркът му не остава незабелязан, защото Хоук обича физическото присъствие. Точно както извършва писателската си дейност, щракайки копчетата на пишещата си машина, така изгражда и стила си – чрез личностно преживяване. Както вижда дете в метрото да гледа "Кръстникът" на iPod-а си и го обзема неистово желание да се хвърли в театъра с нова пиеса, така и гледа лъскавите модни списания и го обладава импулсът на смелия му характер, готов да облече възможно най-невъзможното. След това обаче се намесва самоконтролът и артистичното му око му подсказва как да превърне смесицата от стилове в хетерогенен стил.
Такъв е животът на Хоук – върхове и падения, изживени максимално, пълноценно. Такъв е стилът му – модерна класика, изразена максимално чрез личността му.
Ако искате да се облечете като истинския Итън Хоук – не актьорът, не писателят и не сценаристът, а човекът, то първо внесете едно солидно количество самочувствие в тялото си. След това се почувствайте добре в своята кожа и чак тогава можете да пристъпите към модерния костюм, който ще бъде само правилното допълнение към Aз. Накрая, когато пригладите вратовръзката и закопчаете и последното копче, не забравяйте да разрошите косата си. Още малко.
Класически костюм в сиво от Canali
И ако и на вас не ви дреме на шапката, както на Хоук, намерете един наистина хубав каскет (запазена марка за актьора) и го слагайте с костюма си, когато ви сърце поиска. Е, не забравяйте да я сваляте от време на време, особено ако сте за по-дълго време в затворени пространства и вечерта предвижда и сядане на маса. Няма да е учтиво спрямо околните да ги похапвате срещу тях с шапка. Но вие това си го знаете.