Все пак не е задължително да имате плочки на корема. Както ще видите от илюстрацията на промяната в идеала за мъжкото тяло през годините, не винаги е било престижно мъжът да е толкова мускулест.
Схемата на дизайнера Марко Ромеро изобразява (от ляво на дясно) как се е променял идеалът през периодите - 1870, 1930, 1960, 1980, 1990 и до днес.
През 1870 г. се е считало за по-престижно мъжете да са по-пълни. Това се свързвало с възможността на мъжа да води по-разточителен начин на живот. С две думи - по-богатите са по-дебели. Това рязко се променило през 20 век, когато достъпът до храна станал доста по-лесен и се асоциирал с по-ниските класи.
През 1930 г. холивудски звезди като Кларк Гейбъл и Джон Уейн наложили новия идеал за мъжко тяло - здраво, мускулесто, но не и прекалено тренирано. Нещата се променят драстично през 1960 г., когато мъжете се грижели много по-малко за външния си вид, били повече фокусирани върху протести, социалната промяна, наркотици и почти не познавали гребена. Като примери за идеали по това време се посочват Джон Ленън и Мик Джагър.
Но после идва 1980 г. и филмите с мускулести и напомпани мъже като Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер. Помпането на мускули става наистина популярно и налага новия идеал за мъжко тяло. Бодибилдингът се превръща в култура.
След 1990 г. нещата "поспадат", като хипермъжествеността в големите мускули отстъпва място на по-нормалните, но пак тренирани мъже. И до ден днешен идеалът за мъжко тяло много се доближава до героя на Брад Пит в "Боен клуб".