"Ловец на лисици" - филм, вдъхновен и следващ реални събития 0

"Ловец на лисици" не е от комерсиалните заглавия, за които всеки в момента говори. Въпреки че в него участват хора като Стийв Карел, Чанинг Тейтъм и Марк Ръфало, филмът успява да избяга от най-популярните им актьорски превъплъщения и умело остава в звученето на филм за световните и олимпийски златни медалисти по борба Дейв и Марк Шулц.

Предлагаме ви да прочетете страхотното ревю на Operation Kino, докато ние си прегризваме десните китки, защото още не сме гледали "Ловец на лисици".

Когато за първи път чух името "Foxcatcher", беше в контекста на слуховете за нов филм, в който Стийв Карел ще играе главната роля, която учудващо на всички няма да включва традиционните за него техники на олигофрения, в опит да отпусне и разсмее зрителите. Звучеше интересно. С течение на времето се появиха спотове, постери, повече любопитни факти и информация около новия филм на прекрасно представящия се до момента режисьор Бенет Милър. Някои може да си го спомнят от последното му заглавие – "Кешбол", а други да го свързват със зловещо добрата роля на Филип Сиймур Хофман като Труман Капоти в едноименния филм.

Но старите лаври настрана. Поне засега. "Ловец на лисици" е филм, вдъхновен и следващ реални събития. Не, това не е политически трилър, занимаващ ни с манипулаторските тенденции в САЩ от средата на XX век. Филмът е драма, разположена в края на 80-те години от миналото столетие. Драма, в която основна роля заемат спортната борба, двама братя (световните и олимпийски златни медалисти Дейв и Марк Шулц) и един ексцентричен, доста мистериозен, патриотично настроен богаташ (Джон Дюпон), чиито интереси са същият този спорт, оръжията и силната необходимост да се докаже като нещо повече от "просто наследник" пред себе си, социалните му съседи по прекомерна обезпеченост и... неговата майка.

Каквото и да си говорим, когато стане въпрос за филм по действителен случай, интересът е подбуден и зрителят се пълни с очакване. Оттам насетне най-важна роля имат рекламата и балансираното поднасяне на фактите, за да се получи приличен и непретенциозен краен продукт.

След това идват "дреболиите". Разните детайли, на които бихме обърнали внимание и които разграничават набързо заснета помия от кандидат кино-шедьовър. А когато пред себе си имаш предизвикателството да влезеш в ролята на реален човек, очакванията са още по-големи. Затова и физическата трансформация на Стийв Карел е нещото, което беше доста(тъчно) обсъждано след излизането на постерите и трейлъра към филма. Както и по-горе споменах – нищо общо с маниакалния идиот, когото сме свикнали да гледаме. Пред нас застава един преобразен Карел, дегизиран с пичеловен нос ала Сирано дьо Бержерак и едва доловимо помръдване на устните, когато му се налага да говори. А той не говори много, не са му присъщи и положителните емоции. Успешно улавя духа на Джон "Златния орел" Дюпон и до самия край на филма (де)градира до уникални нива/дълбини на подтиснатост и вглъбеност.

И вас ви хвана яд, че не сте гледали "Ловец на лисици", нали? Е, прочетете цялото ревю за филма в Operation Kino, защото то със сигурност ще ви убеди да гледате този филм задължително!