През 2008 г. Singapore Airlines обявяват своята нова бизнес класа в самолетите и я опеределят за най-луксозната, достъпна за абсолютно всекиго, който има пари да си я плати, разбира се. Местата са в машините Airbus A380 и минават всякакви познати досега граници на лукса сред облаците с опцията да се изолираш от останалите пътници.
Дизайнът на интериора е дело на Жан-Жак Кост, който по прицип е майстор във вътрешното "украсяване" на френски луксозни яхти. Коженият салон пък ръчно е обшит от майсторите на италианската фирма Poltrona Frau.
Разбира се, изживяването излиза солено и по-точно около 20 000 долара, което автоматично го прави недостъпно за повечето хора, пътуващи със самолети. Един човек обаче, успял да събере отстъпки от многото си натрупани мили, се сеща, че може да покрие един полет от най-висша класа и да разкаже на всички какво е преживяването. Представяме ви неговия разказ:
"Пристигнах на Singapore Changi Airport и се насочих към мястото за check-in. Когато застанах на опашката, служителка на авиокомпанията дойде и лично ме поздрави: "Здравейте, уважаеми господине, как мога да съм ви полезна?". Изведнъж се усетих, че не ми е тук мястото, сепнах се, казах нещо от сорта на "Обърках се, извинете" и отминах, оставяйки жената леко озадачена. След миг се усетих, че компанията има отделен check-in само за пътниците в луксозната им бизнес класа.
Прилича на хотелско лоби и дори си има пиколо, който се грижи за багажа. Върнах се на мястото и съвсем скоро държах в ръката си всички документи. Сред тях имаше специална покана за Частната стая, за която служителите учтиво обясниха, че е по-луксозна от най-луксозните им самолетни кабинети.
Веднага бях придружен от поредната учтива служителка. След като преминахме през няколко плъзгащи се врати и вървяхме през тайни коридори, пристигнахме в Частната стая.
Там бях посрещнат от други служители, които се обръщаха към мен по име. Все едно знаеха, че ще съм там, много преди аз да разбера за съществуването на това странно място. Не бях гладен, но бях чувал мнения за храната и реших да си поръчам нещо. Първо се спрях на пилешкото със сос,
после на печен омар с три вида сирена,
а също и телешки бургер с гъши дроб и яйце, а за пиене - мангово смути.
Преядох, разбира се. Дойде време да се качваме по специалните стълбички само за нас. Стюардесата поздравяваше всеки от нас поименно. Всеки един "луксозен" пътник беше придружен лично до мястото си.
"Искате ли чаша "Дом Периньон", господине?" чух и отговорих по единствения възможен начин: "ДА!". "Искате ли копие от всички вестници на самолета?" - този въпрос го игнорирах.
След минути целият екипаж дойде лично да се представи. Оказа се, че сме едва трима пътници, а луксозните места са 12.
След като излетяхме, започнах да разглеждам. Слушалките се оказаха доста добри.
Както и чантичката с козметика на Salvatore Ferragamo.
Всичко останало беше Givenchy: чаршафи, възглавници, чехли, пижами...
Реших да поръчам кафе...
а след това и чай.
С всяка напитка, която ми носеха, стюардите ми разказваха историята ѝ, как се произвежда, какви са вкусовите ѝ качества.
Естествено, храненето продължи: Хайвер и пюре от омар
Гъши дроб
Рибена супа
И десерт с ванилия и горски плодове
След като добре се наядох, реших да се поразходя, за да ми слегне храната.
А след това дойде време за сън. Оказа се, че стюардите ще ми помогнат и само за няколко минути превърнаха кабинета ми в истинска спалня.
Не знам как да го опиша...
А ето и гледка от тоалетната.
Заспах, а след като се събудих, се оказа, че съм спал цели 6 часа.
Хвана ме яд, че съм пропилял скъпото време, но получих два шоколада от стюардесите, което оправи моментално настроението ми.
Кацнахме във Франкфурт, където имахме 2 часа престой, в които реших да хапна. След това, разбира се, ми се доспа и този път избрах единично легло.
А по-късно пак дойде време за ядене.
Когато кацнахме в Ню Йорк, се появи огромен проблем - не исках да напускам самолета."