Корнел Мундруцо: "Белият бог" е отражение на промените в Източна Европа

15.03.2015, 11:02

"Ако едно общество третира кучетата си като равни, то е в добро състояние"

   
 
Корнел Мундруцо: "Белият бог" е отражение на промените в Източна Европа
Източник: Димитър Дринов/ Div.bg

Корнел Мундруцо е един от най-награждаваните съвременни унгарски режисьори, затова и присъствието му на 19-ия София Филм Фест е нещо напълно естествено. В рамките на фестивала той представи своя най-нов филм "Белият бог", който спечели главната награда в секцията "Особен поглед" на международния филмов фестивал в Кан. Прочетете интервю с режисьора, чийто филм е едно от явленията в европейското кино тази година.

Имате в актива си две номинации за "Златна палма" (за "Делта" и "Нежният син - проектът Франкенщайн"), награда на ФИПРЕСИ ("Делта") и награда "Особен поглед" (за "Белият бог"), на какво дължите успеха си? Има ли специална рецепта за успех в Кан?

Не знам. Не мисля, че има някакви тайни зад това. Ако правиш качествени филми, успяваш, ако има някаква тайна, това е. Абсолютно оценявам факта, че на фестивала в Кан бяха избрани предимно мои филми и това е най-голямото признание за дебютиращ филм в Европа и като цяло в света. Затова съм много щастлив, но няма никакви тайни. Няма магия. Ако направя лош филм, няма да бъда на фестивала. Толкова е просто.

"Делта", "Нежният син – Проектът Франкенщайн", "Белият Бог" – три филма, които Ви направиха много популярен. Какво е общото между тях?

Мисля, че има много общо между "Делта" и "Нежният син", докато "Белият Бог" е нещо съвсем различно. След 10 години в киното аз имам четири популярни филма - "Приятни дни", "Делта", "Нежният син" и "Белият Бог" и мисля, че всички те някак си изразяват една и съща тема. "Нежният син" е начинът, по който аз изразявам какво общо имам със създаването, той е много повече насочен навътре, към душата на героите. След него почувствах, че съм казал всичко, което е в мен, почувствах се празен. Затова се опитах да намеря нови теми. По това време, докато бях в това състояние на творчески застой, осъзнах, че реалността в Източна Европа и в Унгария се е променила напълно. Значенията на думите вече са се променили. Източна Европа вече не е меланхолична, бавна, безчувствена, тя е агресивна, бърза. В киното това също се усеща, стиловете започват да се преплитат. "Белият Бог" е отражението на тези промени или поне на моето лично виждане за тях. По някакъв начин това е първият филм, може би той ще доведе вълна от нови идеи, може би ще продължа да следвам старите, все още не знам. Връзката между тези три филма съм аз.

Споменавате социалната реалност в Източна Европа и Унгария. Какви са политическите и социалните събития, които се крият зад метафората за кучетата като проблема на малцинствата и мултикултурните различия?

Това е приказка, кучетата представляват всички малцинства, в различните държави, те са различни, но важното е, че във всяко общество има такива. Кучетата са символ на всички малцинства, не на някое конкретно. Разбира се, в Унгария би ставало въпрос за историята на ромите или евреите, а не на бежанците. Може би във Франция би било повече за емигрантите. Естествено всичко зависи от перспективата, от която се гледа филмът и от социалната реалност, която заобикаля човека. Честно казано това е моят най-унгарски филм. В него изразявам гнева си срещу шовинистичните, расистки въпроси, които циркулират в нашето общество и точно този филм стана най-интернационален. Затова и се изненадах, когато видях влиянието му навсякъде, защото всъщност е просто отражение на моята лична реалност в Будапеща.

Защо избрахте да разкажете историята за любовта между момиче и нейното куче по този драматичен начин?

Когато реших да направя филм за историята на куче в Будапеща, веднага разбрах, че искам да използвам невинен партньор. С това решение се стигна до сложен дебат дали да бъде момиче, или момче. Накрая, заедно с моите сценаристи, избрахме момиче, защото това отваря много въпроси и носи по-голям обществен заряд.

За феминизма ли става въпрос?

Точно така. Обществото е много по-сурово към момичетата и жените. Ако тя се разбунтува, това е крачка напред. Затова избрахме невинен член на обществото, защото филмът изглежда като кучешка история, но всъщност става въпрос за човека, за важността на малцинствата.

Избирайки детето, имате предвид, че разбиранията на възрастните не могат да доведат до ефективно решаване на социалните проблеми?

Да, в някакъв смисъл, при едно по-дълбоко тълкуване, това може да бъде едно от посланията.

1481658Димитър Дринов/ Div.bg

Филмът промени ли Ви?

Абсолютно. Преди него не се определях като активист за правата на животните, но сега мога да кажа, че съм. След като видях как всички кучета, които участваха, бяха осиновени след филма, смятам, че ако едно общество третира кучетата си като равни, то е в добро състояние. Филмът ми даде много, защото когато започнеш да работиш с такова голямо количество животни, трябва да бъдеш търпелив, концентриран и любопитен. Аз съм човек, който обича да държи всичко под контрол, но когато работиш с кучета и деца, не можеш да използваш контрола, трябва да опиташ други методи. Първите три седмици бяха ужасно трудни за мен. Бях: кучетата са там, а трябва да бъдат тук. След това осъзнах, че е много по-добре ако си любопитен и ги оставиш те да те водят, тогава ти дават много.

Посочвате като вдъхновение романа "Позор" на Дж. Кутси. Каква е връзката между него и "Белият Бог"?

Мисля, че не се случва много често в живота на артиста да попадне на произведение на друг творец, което да промени начина му на виждане. На мен ми се е случвало няколко пъти, не много често. Например, когато бях на 15-16 години, гледах пет филма на Фасбиндер един след друг и това много ме промени. Същото направи с мен литературата на Кутси. В творчеството на Кутси се разказва за Южна Африка, въобще няма очевидна връзка с източноевропейската душа, но мен наистина ме докосна и промени гледната ми точка по много въпроси. Особено "Позор". Тази книга е толкова дълбока, даде ми виждане за положението на бялото мнозинство, за колонизацията, проблеми в този дух. Филмът и книгата имат отношение, защото аз имам много общо с творчеството на Кутси, но не бих казал, че са едно към едно. Не мога да кажа, че съм взел точно образите.

 

 

Защо точно кучета? Защо не други животни?

Защото кучетата представляват хората. Кучетата са повече хора от самите хора. Те са огледалата.

Как успяхте да постигнете такъв синхрон между почти 200 кучета?

В началото беше много трудно, разбира се. Имаше много практически въпроси, трябваше да се намери система за работа с тях, но с течение на работата ставаше все по-лесно. Всъщност те дават много повече, отколкото очаквах преди да започнем работа. Филмът се получи много по-добре, отколкото очаквах, линията на кучетата се получи толкова добре, те бяха страхотни. В началото разчитах повече на сюжета с момичето и бащата и на нейния бунт, но линията на кучетата постепенно започна да расте, защото те бяха прекрасни. Знаете ли, тъй като в концепцията на филма е заложено да има само мелези, да няма чисти породи, кучетата във филма са събрани от различни приюти. Това е сякаш да събереш затворници от различни затвори на едно място и да се опиташ да ги социализираш. Но когато треньорът Арбат Холас започна да работи с тях, те се превърнаха в щастлива банда и започнаха да работят заедно. Беше много забавно.

Страхувахте ли се, че насилието над кучетата може да бъде възприето грешно?

Това е много противоречив въпрос. Разбира се, някой може да си помисли, че аз съм човек, който може да наранява животни, но не съм и хората, които го мислят, биха били напълно нетолерантни. Всичко, което се вижда като насилие на екрана, е просто илюзия на снимачния процес, драматургия, начин на снимане. Най-трудните сцени, например битката между кучетата, аз наистина се нуждая от нея, филмът се нуждае от нея, защото тя показва, че всъщност човекът е този, който превръща домашните животни в диви. Тези сцени са много важни за драматургията, защото без тях няма да се изправяме срещу грозната реалност, а ще продължаваме да си затваряме очите. Това наистина се случва в Унгария и аз не мога да го повярвам.

Един последен въпрос. Какъв щяхте да бъдете, ако не бяхте режисьор?

О, вероятно щях да се занимавам с архитектура (смее се) Това наистина ми харесва и би ми било интересно. Но със сигурност нямаше да стана доктор или пилот, това са нещата, от които се страхувам.

Автор: Кристина Стефанова, с приятелското съдействие на Operation Kino

----

Прожекциите на "Белият бог" на Корнел Мундруцо продължават в рамките на 19-ия София Филм Фест. Вижте кога можете да го гледате в сайта на фестивала.

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ
Резултати | Архив
  • inews
  • fitwell
  • jenite
  • sporta