Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
На пръв поглед, когато една сграда или съоръжение бъдат изоставени, животът в тях спира и тежкото покривало на безвремието наляга пространството, което години наред остава непроменено. На пръв поглед е така, но в действителност липсата на човешко присъствие предоставя възможност на едни други процеси да се задействат. Процесите на стареенето...
Първи са животните и насекомите - по опушените от времето ъгли се появяват паяжини, които с всеки изминал ден покриват все по-голяма площ, всеки подходящ отвор пък се използва я като гнездо, я като бърлога, а тъмните тавански помещения дават подслон на прилепите и нощните птици. Малко след животните идва ред на природните стихии - слънцето, вятърът и водата отслабват направеното от хората. Една по една стените се напукват, прогнилите от влагата дървени греди поддават под тежестта на керемидите и в един интимен момент, скрит за човешкия поглед, рухват на земята. Всичко потъва в прах... Мебели, предмети от бита, машини, всички те замлъкват под одеялото на времето, ставащо все по-дебело с всеки изминал ден. Единствен вятърът внася оживление в застиналата обстановка, поклащайки върховете на все по-буйната растителност, прокрадваща се през всяка удобна пукнатина. И тогава, из мрачните помещения на опустелите сгради, призраците на миналото започват своя неземен танц...
Шипкови храсти препречват пътя към останките от старинна къща в изоставена махала край село Гърбище. Сякаш нарочно, за да съхрани споменът за отдавна напусналите планинския си дом хора, природата ревниво пази руините, преграждайки достъпа до тях с бодливите си стражари...
Духът на млада жена опитва да се материализира в една от стаите на къщата си в призрачното село Дядовци. До преди половин век красивото родопско селце е било изпълнено с живот, но неумолимият ход на времето слага край това съществуване в хармония с природата.
Над фасадата на Железопътният завод в София се спускат мрачни облаци, вещаещи буря... Ветровете и гравитацията са свършили своята работа, оставяйки прозорците на мрачното хале да зеят с изпочупени стъкла, напомняйки за отворената паст на умиращ звяр...
Забравени от децата кукли се търкалят из мрачните подземия на изоставена детска градина в Кърджали. Долавя се усещането за нечие злокобно присъствие...
Тихи стенания долитат от потънала в мрак тоалетна, обитавана от ужасяващо същество. Дали е демон или духът на някое от децата, посещавали градината?
Ръждивата лампа в работилницата на запустяла тютюнева фабрика се включва и изключва сама, сякаш все още служи на майсторите, трудили се в помещението.
Телевизорът в една от залите на някогашен лагер за военно обучение на ученици край село Панагюрски колонии се включва и изключва, все още приемащ стар телевизионен сигнал, излъчен преди много години...
Въпреки опитите да се заличат спомените от българската история, лицата на някогашни партийни водачи се материализират върху усърдно изчоплената мозайка в Тържествената зала на внушителния Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа.
Тежката врата на един от многото изоставени сред горите военни складове се отваря с проскърцване, за да пропусне сноповете светлина в празното помещение.
Стар камион си почива сред поклащаните от майския вятър треви. Ръждивата машина все още изпълнява дълга си в служба на хората, но всяко новопоявило се петно я приближава към неизбежното...
Ако и вие сте почитатели на изоставените сгради и призрачната атмосфера, витаеща из тях, можете да ни последвате във Facebook страниците на Div.bg и рубриката "Изоставената България".
ИЗОСТАВЕНАТА БЪЛГАРИЯ:
ПАМЕТНИКЪТ НА БЪЛГАРО-СЪВЕТСКАТА ДРУЖБА; КАКВО Е УРБЕКС?; ЗАБРАВЕНАТА МАХАЛА; КОМИНЪТ С ПЕТОЛЪЧКАТА; РЪЖДИВИ МАШИНИ; ДЕТСКАТА ГРАДИНА; КЪМПИНГЪТ; ДОМЪТ НА МИНЬОРА; ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯТ ЗАВОД; ПУСТОТО СЕЛО; ДОМ-ПАМЕТНИКЪТ "БУЗЛУДЖА"; УЧИЛИЩЕТО; ПАТЛЕЙНСКИЯТ МАНАСТИР; ТЮТЮНЕВАТА ФАБРИКА;
