Тежкото завръщане на работа 0

Да се завърнеш на работа след празниците е тежко, болезнено, нечовешко. Всеки етап е труден и за сметка на това неизбежен.

Чувате алармата на телефона си и се чудите какво става и защо трябва да се създава такъв шум толкова рано сутрин.

Натискате "snooze" безброй пъти преди да успеете да станете от леглото, макар да чувствате, че ви трябват още поне 10 години сън.

Докато се приготвяте за работа, съжалявате, че сте възрастен, който има задължения.

Пиете първото си кафе сякаш е еликсир от боговете, но то всъщност изобщо не е в състояние да ви накара да се чувствате по-добре.

Когато колегите ви питат как сте изкарали празниците, ви е трудно да сдържите сълзите си, припомняйки си добрите времена на почивка.

Отваряте си служебната поща и веднага ви се приисква да си бяхте останали вкъщи.

Просто изтривате всички писма с надеждата, че няма нищо важно.

Не можете да се фокусирате върху каквото и да е за повече от 20 минути.

Без значение колко упорито се опитвате, не можете да си спомните какво се е случило на сутрешната оперативка.

Въобще цялата сутрин ви се губи и не сте свършили никаква работа.

На обед си мислите за всички вкусотии, които сте изяли по празниците, докато се мъчите да сдъвчете салатата, която е част от новото ви меню за отслабване. Обезателно трябва да отслабнете след тъпченето по празниците.

Вътрешно знаете, че трябва да свършите нещо полезно поне следобед.

Затова половин час си избирате нова картинка за десктопа, докато шефът не ви спипа.

Вече е станало 3 следобед, затова няма смисъл тепърва да работите.

Прекарвате последния час от работния ден мислейки колко удобно бихте се чувствали в леглото си по това време.

Най-накрая е време да се прибирате.

Пътуването до вкъщи ви се вижда много по-дълго от обикновено.

Веднага щом се пъхнете в леглото, планирате да спите, за да не ви е така изморено утре.

Но тогава започва някой филм...