Най-добрите смешки от социалните мрежи до сряда! 0

Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, 'щото моя изведнъж предложи да идем да ми купим обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост.

Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И такаа, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие. Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли?... По дяволите... ЧУШКИТЕ!!! "Кви чушки, ма?" ... Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, 'щото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, 'щото ебаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя : "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи! " Океййй, почвам да търча както мога, 'щото нали, ебаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола. "Ето, тия сигурно от нас идат" ... Аз вече разкопчавам колана и си мисля .. колко кокали ще потроша .. ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... " Ааа, те сигурно са отпред. "Ба, не мирише на изгоряло бе..." Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и немиришещо на въглен, и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам..." Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма!"

После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...