За начало да ти разкажем за самата статуя. Венера Милоска е едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство. Открита е през 1820 г. сред руините на древния град Милос на едноименния остров в Бяло море. Счита се, че изобразява древногръцката богиня на любовта и красотата Афродита (на латински, Венера). Понастоящем се намира в Лувъра в Париж.
Статуята е от пароски мрамор, висока e 203 см. Ръцете ѝ са отчупени и загубени, както и оригиналният плинт (плочата, служеща за основа). Датирана е към 130 - 90 г.пр.н.е. и се счита, че е творение на Александър от Антиохия, въпреки че в миналото погрешно е била приписвана на Праксител (починал два века преди това). Композицията е смесица между ранни стилове в класическия период на гръцката скулптура
А ето и историята:
След като един обикновен човечец на име Юргос я намира, след време осъзнава, че това е нещо далеч по ценно от някаква си статуя. Отива във Френското посолство в Истанбул – проблемът е, че островът тогава принадлежи на Османската империя.
Френският консул успява да издейства разрешение Венера Милоска да бъде преместена във Франция. После обаче турците размислят и става страшна караница. В резултата на сблъсъците статуята губи ръцете си и къде се намират сега на никой не му е известно.
Разбира се, тази история остава загадка. Според други историци статуята наистина е намерена без ръце. Независимо от всичко, в епохата на Рена оригиналната поза на Венера Милоска е почти отделна индустрия. Някои смятат, че стои до воин – Марс или Тезей – с лява ръка на рамото му. Други си я представят да държи огледало, ябълка, лавров венец. Трети я виждат дори като майка с бебе в ръце. Популярна теория от онова време я възприема не като Венера, а като Виктория, подкрепяща на лявото си бедро щит и записваща с дясната ръка имена на герои върху него. Друга версия я вижда да използва щита като огледало, за да се възхищава на красотата в отражението си.