Две реални истории на хора, които са оцелели на необитаеми острови 0

Оцеляването на необитаем остров е всичко друго, но не и романтично. Реалността е доста по-неприятна, дори от тази, която Том Ханкс ни показа с волейболната топка. Ще ви разкажем две истински истории на хора, които са победили природата.

1. Александър Селкирк, прототипът на Робинзон Крузо

Точно така, зад легендарния герой на Даниел Дефо стои истински персонаж – Александър Селкирк.

Селкирк е на 27-години, когато се качва като боцман на кораба Cinque Ports, който е част от флотата, командвана от известния пират Уилям Дампир. Това е второто пътуване на младия мъж. Според историята, той вече веднъж е плавал с пиратски кораб. Cinque Ports се готви за околосветска експедиция, чиято основна цел е да направи членовете на екипажа богати.

След като поради ред причини капитаните се сменят, на мястото на Дампир застава Томас Страдлинг. Между новия капитан и Селкирк избухва вражда – боцманът постоянно оспорва капитанските решения за курса на кораба. Селкирк смята, че пътешествието им ще завърши трагично.

След поредния спор с капитана, Селкирк, в изблик на яд, му казва да го остави на брега на близък остров с малко багаж, като си мисли, че съвсем скоро ще мине друг кораб и ще го прибере.

Капитан Страдлинг само това и чака. Оставя на Селкирк малко храна, пушка, барут и куршуми, тютюн, нож, брадва, един голям котел и Библия. И го изхвърля. Избухливият боцман вижда, че блъфът не минава и много се обърква. Започва да моли капитан Страдлинг да го прибере, но всичко вече е решено. Капитанът му тегли една и го оставя.

Селкирк остава сам на необитаемия остров Мас а Тера. По-късно разказва, че за да привикне към живота на острова, му трябват около две години. Установява, че там има много диви кози, птици и костенурки.

Проблемите започват, когато запасите му от барут, куршуми и кибрит се оказват на привършване. Селкирк открива жесток начин да си набавя месо в бъдеще. Лови малки козлета и подрязва сухожилията на краката им, така че да не могат да бягат бързо и да са лесни за ловуване. Научава се като първобитните хора да си добива огън с триене на сухо дърво. Прави заслон в естествена пещера, който ползва за спане и складиране на хранителните си запаси, а наблизо построява съоръжение за приготвяне на храна.

Хитростите на Селкирк не спират дотук. Гризачите, които са пренесени от корабите, много го тормозят и ядат от запасите му. Той хваща няколко диви котки, също пренесени от корабите, и ги опитомява. Така защитава себе си и храната си.

През февруари 1709 година Селкирк е спасен от английски кораб, след 4 години в самота. Корабът хвърля котва в залива на острова, а моряците са посрещнати от брадясал, облечен в кози кожи мъж. След прекараните 4 години в самота Селкирк е забравил как се говори. Едва по-късно, макар и трудно в началото, Александър успява да разкаже историята си.

2. Ада Блекджек 

Ада Блекджек Джонсън е обикновена чукча, родена в Номе, Аляска, на 10 май 1898 година. Тя е едва 23-годишна, когато е наета като шивачка да придружи 4-членна експедиция, получила задачата да колонизира остров Врангел. Младата жена е останала вдовица и всячески се опитва да се грижи за болния си от туберкулоза син.

Експедицията е организирана от известния автор и арктически изследовател - канадеца Вилхялмур Стефансон, а екипажът се състои от американците Лорн Найт и Фредерик Маурер, и двамата на 28 години, и Милтър Гале на 20 години. Водач е канадецът Алън Крофорд. На 16 септември 1921 година транспортният кораб пристига на остров Врангел. Експедицията има провизии само за 6 месеца, тъй като Стефансон вярва, че островът може да осигури необходимото. Първата работа е Врангел е да се обяви за британска територия.

Пращат кораба да си ходи, опъват палатките и правят здрава къща от сняг. Всичко това през лятото на 1922 година. Според дневниците, до пролетта на 1922 година те успяват да убият 30 тюлена, 10 полярни мечки и много гъски и патици. Очакват и кораба с провизии от Номе всеки момент.

Корабът обаче не е в състояние да достигне острова заради ледовете. В началото на зимата изследователите вече имат оскъдни запаси, а ловът никакъв го няма.

Изправени пред перспективата да умрат от глад, на 28 януари Крофорд, Маурер и Гале тръгват за Сибир с кучешкия впряг, натоварвайки голяма част от останалите провизии, оставяйки Ада с болния Найт. Никой никога повече не вижда тримата мъже.

Младата ескимоска се грижи за болния Найт, но скоро той умира, а тя го погребва сама в плитък гроб. Така Ада Блекджек остава напълно сама в средата на Чукотско море. Тя ловува и чака.

През август 1923 година пристига спасителният кораб "Доналдсън" и открива единствено малката ескимоска.

Корабът докарва и група ескимоски заселници, мъже и жени, с подходяща екипировка. От острова корабът връща Ада и дневниците, оставени от изчезналите мъже от експедицията.