Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Stalaggh се сформира в началото на новото хилядолетие, когато музиканти от холандската и белгийската black metal сцена решават да се съберат и да създадат най-нихилистичния, безумен и шумен албум, правен някога. За целта обаче, те не опират до традиционните дерящи се вокали. Вместо това решават да опитат с умствено изостанали пациенти. Историята разказва, че един от членовете на Stalaggh работил в психодиспансер, поради което получил разрешение да проведе "терапия с викане" с пациентите. Предполага се, че сред един от множеството "вокалисти" бил мъж, убил собствената си майка, наръгвайки я над 30 пъти.
Изненадващо, Stalaggh успяват да издадат не един, не два, ами цели три албума, пълни с писаци на лунатици. Дискографията им се оказва толкова умопомрачителна, че седмици след като си я слушал, хората гледат да избягват контакт с теб. Но защо да спират тук? След разпадането на Stalaggh, неизвестните музиканти сформират нова банда, но този път, носеща името Gulaggh. Запознатите с историята ще припознаят в избора на имената предпочитания към най-ужасяващите затворнически лагери по времето на нацизма и комунизма.
Идеята на новосформиралата се Gulaggh е всеки албум да носи името на руски затвор по времето на Сталинизма. Първият, който започва всъщност с реч на Сталин, се нарича Vorkuta. Но това не е най-страшното. Твърди се, че звуците в албума са записи на крещящи деца и жени, отново посещаващи заведения за душевно болни.
Приятно слушане!
