Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Видеото, което днес ще ви представя, не е ново, но ме грабна с добрата си идея - един мъж обича да чете книги и най-много мрази някой да го прекъсва. И аз обичам да чета книги, макар че не съм толкова агресивна към хората, които нарочно или случайно ме прекъсват. Случва се да съм по-изнервена от нормалното, но едва ли изражението ми добива дяволския поглед на Джулиан Смит. Той е известен с идиотските си клипчета, които пуска в интернет пространството, а честно казано този път се е представил много добре.
Сигурна съм, че след като изгледате видеото, няма да спрете да си пеете "I'm reading a book, I'm reading a book. Don't you ever interrupt me while I'm reading a book". Песничката е супер заразителна, а видеото е правено с доста мерак, което си личи още от първия кадър. Въпреки че едва ли Джулиан Смит се е стремял да внуши на хората, които не отделят никакво време на четенето, че книгите са нещо страхотно, аз мигом реших, че точно това е искал да каже.
Аз и нашият екип като цяло обичаме да четем - всякакви книги. Така се успокояваме, убиваме времето, докато пътуваме до офиса и обратно, и искрено се забавляваме, когато попаднем на неочаквано добра книга. И дано не ви звучи поучително, но силно се надявам, че и вие редовно посягате към книгите, независимо дали са в електронен или класическия вариант - с корици и страници. Все повече хора използват времето докато пътуват или си почиват, за да почетат. Всъщност идеята не е чак толкова лоша, особено ако винаги сте харесвали четенето, но все не намирате време за него.
Освен че вкарва полезна информация в главите ви, една прочетена книга тренира мозъка ви, както и въображението. Разбира се, ако още от деца сте приемали писания текст за нещо ужасно, задължително в училище или досаден учебник, в който всичко прочетено трябва да бъде запомняно, то много по-трудно ще успея да ви убедя, че четенето за удоволствие е едно от най-приятните неща, които можете да правите, когато сте сами.
Ако страдате от телевизионната болест, която се изразява в пускане на телевизора при всяка една възможност, то вероятно имате проблем. И решаването му е да забравите за дистанционното поне за момент и да посегнете към книгата. Така или иначе знаете какво предаване дават точно в този час, а филмът, който ще започне по-късно, със сигурност сте го гледали поне два пъти. Тогава за какво ви е да пускате телевизора? Ако просто имате нужда да зяпате в него, докато си мислите за други неща, то няма проблем. Но ако искате да "нахраните" мозъка и въображението си с нещо, то "малкият екран" едва ли е най-доброто решение.
Ако разполагате с домашна библиотека, попълвана с години от вашите близки, приятели и т.н., можете да подходите към нея като на игра. Изберете си произволен рафт и вземете първата книга в него. След време, когато я прочетете, я върнете на мястото ѝ и вземете тази след нея. Тук вариантите са два. Ако вие или някой от семейството ви е много стриктен, то най-вероятно втората книга ще бъде по някакъв начин свързана с първата - автор, част от поредица и т.н. Ако пък изобщо не сте подредени и сте слагали произволно заглавията в библиотеката, моментът на изненадата е чудесен. Може да ви се падне всякакъв жанр, всякаква епоха - нещо, което не очаквате.
Разбира се, това е само идея, но е добър начин да се сближите отново с книгите, с които отдавна сте преустановили всякакви контакти. Да се върнем на видеото. То беше само вдъхновение, но всъщност е и един чудесен завършек на темата. Когато видите човек да чете, не го прекъсвайте. Най-добре и вие вземете някакво четиво и започвайте... тихо и наум.
