Ангел Савлаков от "Конвеер": Софиянци трябва да осъзнаят, че те са стопани на града

08.01.2016, 12:30

Разговор за добрите и лошите примери в архитектурата

   
 
Ангел Савлаков от "Конвеер": Софиянци трябва да осъзнаят, че те са стопани на града
Източник: Конвеер

Ако се интересувате от съвременна архитектура, то несъмнено сте чували за архитектурно бюро "Конвеер". Ангел Савлаков, Ивайло Андреев и всички професионалисти, които работят там, се опитват да се борят с посредствеността и ниските критерии за качество - мисия, която колкото е трудна, толкова е и необходима. Вижте какво казаха двамата за процесите в българската архитектура, за функцията на главния архитект на София и за професионалното признание, което всеки човек иска да получи.

Разкажете ни за вашето архитектурно бюро.

Ангел Савлаков: Фирмата ни е от 2007 г. Основахме я трима съдружници – аз, Ивайло и Иван Драгошински, който в момента е в Лондон и от няколко години прекрати участието във фирмата. Занимаваме се с разнообразни задачи. Почти няма типология, в която да не сме работили. До голяма степен създадохме "Конвеер" и заради офиса, който открихме случайно. Това е стара захарна фабрика от 1929 г., която взехме в доста лошо състояние. Хареса ни духът на баухаус атмосферата, която беше запазена с високия 4-метров таван и старата метална дограма. Опитахме се да го съхраним доколкото може. Това донякъде беше и поводът да се съберем тримата и да направим архитектурното бюро.

За тези 8 години работим еднофамилни жилищни сгради, спортни центрове, детска градина, сега вероятно ще работим и по дом за възрастни хора. Случайно задачите ни се очертават в посока социална архитектура. Ако има нещо характерно за работата ни, то е, че през тези години сме се опитвали, при задачите, които позволяват, да правим промени по установения ред и правила. Доколкото можем да бъдем новатори за условията на България, сме го правили. Така че, където сме могли, сме променяли към по-добро нещата, доколкото е възможно. Екипът ни се променя в зависимост от задачите, които трябва да изпълняваме.

1622857Конвеер

Кръстили сте архитектурното бюро "Конвеер" като вид бунт срещу негативните процеси, протичащи в българската архитектура...

Ангел: Ние хванахме последния влак, преди да "звънне" кризата – 2007 г. За криза в България се заговори през есента на 2008 г. В онези години беше пресъздаден филмът "Треска за злато" на Чаплин, тоест в България се построиха изключително некачествени безумия. Лошото е, че това стои и за следващите стотина години и ще продължава да възпитава децата ни. Това, което се изпонастрои, формира градска среда, а тя определено възпитава. Колегата ни Иван Драгошински даде идеята за името "Конвеер" с мисъл да бъде един вид реакция срещу това, което се случваше в България по това време.

Ако сега създавахте фирмата, пак ли така щяхте да я кръстите?

Ангел: Категорично. Конвеерът не е спирал, а и надали някога може да бъде спрян по простата причина, че в основата стои крайният клиент. В момента в България той не е взискателен. Не е взискателен към жилището, което си купува, към градската среда, която обитава и в крайна сметка към самия себе си. Ако беше чувствителен, с друго самосъзнание, с друго съзнание за самото общество, Конвеерът нямаше да го има. Оттам тръгват нещата – произвежда се некачествен архитектурен продукт по простата причина, че има кой да го купува. Силно се надявахме кризата да подейства оздравително, да се подобри качеството на това, което се проектира и строи. Но не се случи. Е, да, може би най-криминалните строителни фирми изчезнаха, но тези, които останаха, продължават да си строят това, което си знаят.

Ивайло Андреев: В качеството по някакъв начин нещата са се променили.

Ангел: Ако има качество, то е в самото строителство, а не толкова в естетиката. И да се върна на името – храним известен скептицизъм към всички имена на архитектурни бюра, в които има сричката "арх". Има какви ли не словосъчетания на тема "арх".

1622853Конвеер

Бяхте номинирани за отличието "Мис ван дер Рое" за вашата детска градина "Кита". Как ви подейства тази номинация?

Ангел: Откъдето и да го погледнем, си беше някакъв вид признание за проекта ни. Всички знаем, че в България има едно общество от архитекти, журналисти, инвеститори - един вид съмишленици, които притежават поглед върху световни тенденции, върху това, което е истински стойностно и има шанс да бъде актуално и след време. Това общество, въпреки че е малобройно, забеляза "Кита" и ни предложи за номинация. Така че ни се отрази стимулиращо.

1622856Конвеер

1622855Конвеер

Българските номинации за "Мис ван дер Рое" отразяват ли се по някакъв начин на съвременната архитектура и култура у нас?

Ангел: Те са почти изцяло в областта на частното финансиране, а това, което вълнува Европа, е по-скоро в публичното финансиране, което в България в момента е трагично. Ако ти перифразирам въпроса дали скоро някой български проект може да спечели "Мис ван дер Рое" - по-скоро не, заради различното естество на работа. Това, което вълнува в момента Европа, не е това, което в България се строи като добър пример. У нас няма построен добър площад, няма добре построена спирка на метро. Има добре построени къщи и офис сгради, но частни. Има и добре построени частни детски градини. Частният инвеститор може да си позволи да наложи своя естетика, тъй като оперира със собствените си средства. Освен това частната инвестиция променя в по-малка степен средата. Едно е центърът на София да бъде прекроен по европейска тенденция след голям международен конкурс, друго е да има един добър пример някъде в Драгалевци.

Ивайло: И в крайна сметка частните инвестиции, сравнени с държавните и то западните, са много малки. В номинациите за "Мис ван дер Рое" има музеи, опери и други сгради от такъв мащаб и с такива бюджети. Точно те променят градската среда.

Ангел: Съвсем скоро излезе "Атлас на европейската архитектура" от издателство "Braun". В него са включени няколко примера от България. Единият е на "Бюро 12" на Петър Торньов – мултифункционален комплекс в Румъния, сградата на "Aedes" до Южния парк, има го хотел "Sense" в центъра на София по италиански проект, къща до язовир Батак на един английски архитект, който решава да инвестира в България, и нашата детска градина. Така че в момента селекцията на "Braun" е по-голям стимул, отколкото наградите "Мис ван дер Рое", защото е оценка за качество и за факта, че тези сгради са в крак със световните тенденции.

1622852Конвеер

1622860Конвеер

А сега да преминем към една друга тема. Какво означава оставката на Петър Диков за бъдещето на София?

Ивайло: То май не се знае дали е за добро или за лошо. Аз лично се радвам, че го сменят, но зависи с кого.

Ангел: Според мен нищо не означава за бъдещето на града. Бъдещето на града го определят обитателите му. Ако те продължават да бъдат заспали и безхаберни, ако "Група град" продължават да бъдат малцинство и будните хора в България са малцинство, това дали ще бъде Петър Диков или някой друг заместник, който няма да е случаен човек, няма значение. Всички знаем, че назначението на главните архитекти е политическо. Това са хора, които вършат някому работа и не са там случайно. Докато от другата страна има едно безхаберно общество, една или друга смяна нищо не значи. Ако гледаме на главния архитект като на Петър Велики в Русия, който променя с авторитарна власт феодална Русия и я засилва към Европа, такова нещо не вярвам да се случи в София със следващия главен архитект.

Какво тогава трябва да очакваме от новия главен архитект?

Ангел: Това, което законът дефинира като задължения на главния архитект, е да изпълнява политиката на столичния общински съвет. Главният архитект като администратор, държавен служител, на когото ние му плащаме заплатата, не би трябвало да налага своя политика. Не би трябвало да има мнение за бъдещето, визията и градоустройството на града. Доколкото знам, тези решения се взимат от Столичния общински съвет. Главният архитект има грижата да проведе тази политика, тоест той е изпълнител, а не инициатор. Така са размити нещата в София, че в момента решенията на Столичния общински съвет са много малко известни и някак си целият фокус е върху главния архитект, той е публичната личност, върху него се фокусират надеждите, но и негативите.

Да, сигурно има някакъв шанс, ако Диков бъде заместен от прогресивен колега, нещата да се обърнат. Имам предвид начина, по който се организират конкурси за изпълнение на публични поръчки. Голямата трагедия в момента в България е, че законово или не конкурсите са за инженерингово изпълнение. В Европа първо се обявява единствено и само архитектурен конкурс, в който участват само архитекти с предложения и решения за един или друг градски проблем или задача, която трябва да се решава. Чак след като конкурсът се спечели на идейно ниво и се направи проект, това нещо отива за офериране от строителни фирми. В България законово нещата не стоят така. У нас в масовия случай в конкурса не участват архитектурни бюра, а строителни фирми, в чиито състави влизат никому неизвестни архитекти. По тази схема е построено цялото софийско метро. Преди години имаше обявен конкурс за метростанция "Дружба" с участието на Петър Диков. Тогава организаторите на конкурса имаха големи надежди, че това ще промени порочния начин, по който се е изграждало до момента софийското метро. Имаше повече от 300 международни участници, на първо място бяха български екип и екип от Англия. Но резултатът от конкурса беше нулев. Още докато се журираше конкурсът се понесе мълва, че една никому неизвестна българска фирма под егидата на спечелила строителна фирма, вече е готова с проекта, а конкурсът е направен само за да се тушира общественото недоволство от лошото естетическо и физическо качество на метростанциите.

1622859Конвеер

В България нещата са обърнати наопаки, тоест визията, естетиката я формират строителните фирми. Това, което се случва с реконструкцията на Централна жп гара, е трагедия. Това, което се случва с дострояването на метрото в София, е трагедия. Това, което се случва с парк Витоша, е трагедия. Разкопките пред ЦУМ? Там никъде няма архитектурно бюро, още по-малко доказало се в Европа. Има един никому неизвестен архитект на заплата в строителната фирма.

Ивайло: Не, той може и да е известен, но е след строителя. На него му плаща строителят и той го натиска да взима по-лесни, по-обикновени и евтини решения, така че да му излязат на него сметките. Оттам нататък всичко отива по дяволите.

Ангел: По-важно е средният гражданин на София какво самосъзнание има. Докато няма самосъзнанието, че той е стопанинът на града, че той плаща заплатите на тези чиновници и че от него и от неговото обществено съгласие или несъгласие зависят нещата, нищо няма да се промени. И един от начините за промяна в мисленето на хората е чрез промяна в образователната система, включително висшето архитектурно образование.

1622861Конвеер

Има ли сграда в София, която много да ви се иска да беше по ваш проект?

Ангел: Ще ти предложа да прецизираш въпроса – сграда от кое време би ми се искалo да е моя. Защото има значение. Към днешна дата в София има добри примери за съвременна архитектура. Сещам се поне за няколко и всички са участвали за номинация за "Мис ван дер Рое", всичките са добри примери за европейска и световна архитектура. Бихме се радвали да бъдем автори на всяка една от тези сгради. Но далеч по-ценни са сградите, строени около 1920-1930 г. Тогава модерната архитектура е била в съвсем други условия. В онези години да направиш модерна сграда, при условие че до момента не си имал образци, от които да се учиш и да се вдъхновяваш, значи си бил изключително революционен. Съвременната архитектура след 1910-15 година изригва, къса тотално с традициите, които са били повече от 2000 години. Тогава да направиш сграда и то в малка България е било истинско постижение. И има две такива сгради в София, на бул. Витоша и ул. Неофит Рилски, това са кооперации една срещу друга, дело на колегите Радослав Радославов и Константин Джангозов, единият от които е учил във Франция. Строени са през 1936 г. и са изключително актуални. Радославов и Джангозов са не само архитекти на сградите, но са и инженери на отоплителната инсталация. Това са първите сгради с лъчисто отопление. В стените им има електрически кабели, с които се отопляват.

Тези сгради, които в момента ни радват, имат давност 5-6 години. Не се знае как ще изглеждат след 80 години и дали ще бъдат актуални.

ДИВ Блиц:

Даваме: Ако задачата позволява, се раздаваме на 100 процента

Искаме: Промяна в общественото мислене. Оттам идват нещата

Взимаме: Една детска рисунка, на дете, което играе и расте в нашата детска градина "Кита"

1622858Конвеер

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ
Резултати | Архив
  • inews
  • fitwell
  • jenite
  • sporta