Адвокат на Дявола 0

Михаил Булгаков е рядък шедьовър. Писател от много измерения, той пресъздава една особена величина на реалността. Публикувал е общо 14 повести и романа; 17 пиеси, киносценария и либрета; над 100 разказа и фейлетона.

Когато говорим за Булгаков, няма как да не споменем и един от най-великите романи на XX век. "Майстора и Маргарита" е пословична приказка за достойнствата на недостойните, за дявола и човешките чувства и за онази сакрална част – "що зло ви мисли, а добро прави".

Често категоризиран като еретик, именно той дава друга концепция на злото. А да извадиш достойнствата в действията на всемирното зло и дадеш на дявола човешки чувства... е не само мистично, но и много опасно.

Днес ще ти дадем едни от най-известните негови цитати...

"Дава се настоящето на Николай Иванович в уверение на това, че същият е прекарал споменатата нощ на бал у сатаната, бидейки използван за превозно средство… Хела, сложи скоба, а в скобата пиши "като шопар". Подпис — Бегемот" – (Майстора и Маргарита)

***

"Всичко накрая се оправя. Така е изграден светът."

***

"Какво би направило доброто, ако го нямаше злото? На какво би приличала Земята, ако всички сенки изчезнат?"

***

"Езикът може да скрие истината, но очите – никога."

***

"Малодушието - един от най-страшните човешки пороци.

 - Не, осмелявам се да ви възразя. Малодушието е най-страшният човешки порок."

***

"Никога и от нищо не се страхувайте. Това е неразумно."

***

 "Премахнеш ли документите, премахваш и човека."

***

"Единственото, което може да спаси смъртно ранен котарак… е глътка бензин."

***

"Ничия вяра не те вълнува, освен ако не е твоята собствена."

***

"Последвай ме, читателю! Кой ти е казал, че на този свят не съществува истинската, вярна, вечна любов! Да бъде отрязан на лъжеца гнусният му език!" – (Майстора и Маргарита)

***

"Да не си мислите, че бих си позволил да налея на дама водка? Това е чист спирт!"

***

"Моето писане напредва бавно, но поне върви напред. Сигурен съм, че за това става въпрос. Проблемът е, че никога не съм абсолютно сигурен дали това, което съм написал, става за нещо."

***

"Литературата се превърна в моя живот".

***

"Никога и нищо не искайте! Никога и нищо, особено от тези, които са по-силни от вас. Сами ще ви го предложат и сами всичко ще ви дадат!" – (Майстора и Маргарита)

***

"Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно. Така пронизва мълния, така пронизва финландска кама!" – (Майстора и Маргарита)

*** 

"Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо те първи се появяват в Москва. Тези цветя много ярко се открояваха върху черното и пролетно манто. Тя носеше жълти цветя! Лош цвят. Тя сви от Тверская в една пряка и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, но аз ви уверявам, че тя видя само мен и ме погледна не само тревожно, но дори някак болезнено. Порази ме не толкова нейната красота, колкото безкрайната, невиждана самотност в очите ѝ! Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, тръгнах подире ѝ. Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, защото ми се стори, че трябва да я заговоря, а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и никога вече няма да я видя. И, представете си, изведнъж заговори тя:

- Харесват ли ви моите цветя?

Добре помня как прозвуча гласът ѝ, доста нисък, но пресеклив и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах отговорих:

- Не. Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано, разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!…" – (Майстора и Маргарита)

 ***

Маргарита Николаевна не се нуждаеше от пари. Маргарита Николаевна можеше да си купи всичко, което си хареса. Сред познатите на мъжа ѝ попадаха интересни хора. Маргарита Николаевна никога не се доближи до печката. Маргарита Николаевна не познаваше ужасите на съвместното съжителство.

– С една дума... тя е била щастлива?

 – Нито за минута! – (Майстора и Маргарита)

***

 "Осъзнайте, че целият ужас е в това, че той има вече не кучешко, а именно човешко сърце. И то най-лошото от всички, които съществуват в природата."

***

 "Най-интересното в тази лъжа е, че е лъжа от първата до последната дума" – (Майстора и Маргарита)