Най-добрите цитати от Джордж Клуни за старостта и самотата 0

Джордж Клуни е роден на 6 май 1961 година в град Лексингтън, щата Кентъки. Насочва се към актьорската кариера след като не успява да се класира за място в бейзболния отбор "Синсинати редс".

Жени се на 15 декември 1989 за актрисата Талия Болсъм. След болезнената им раздяла решава да остане вечен ерген. Дори се обзалага на по 10 000 долара с Мишел Пфайфър и Никол Кидман, че няма да се ожени повторно до 40-ия си рожден ден. Когато това не се случва, подновяват и удвояват залога, че Клуни няма да е баща преди 50-тата си годишнина.

Ето и неговите най-добри цитати

Единственото поражение, което може да ви се случи в този живот, е изобщо да не се опитвате каквото и да е.

Никога не излизам на срещи с почитателки. Това не е спортсменско. Не обичам, когато се опитват да ме хванат, аз съм ловец.

Добре се справям с мисълта, че остарявам, защото разбирам, че все пак е по-добре от втория вариант - да умра млад и да лежа вече в гроба. Още повече, че обичам бръчките и бялата си брада. Мисля, че лицето ми стана много по-индивидуално, отколкото на 20 или на 30 години.

Преди да стана актьор, се занимавах с какво ли не - рязах тютюн, продавах женски обувки. Това беше Кентъки през 1979 година. Жените убиваха за обувки, а на мен ми трябваха пари.

Бракът ми не ме научи на много. Просто тогава не бях готов да се уча. Това не означава, че не обичах жена си. Това, за което наистина не бях готов - когато нещата се прецакат, трябва старателно да се поправят. Бях на 28 години. Нямах търпението и готовността за тези компромиси. Ако бях по-голям, всичко щеше да е различно.

Обожавам да пътувам сам с мотора си, да спра в малък непознат град и да пия в бара с местните.

Скъпите коли и мотори са за да ви обръщат внимание. Аз съм уморен от това внимание, затова карам обикновени коли.

Най-малко приличам на метросексуален тип от всички, които можете да срещнете в Холивуд. Никога в живота си не съм ходил на маникюр и се подстригвам абсолютно сам.

Който и да си в този живот, понякога се чувстваш дяволски тъжен и сам.

Благодарение на дядо ми научих, че смъртта е най-личното и съкровено нещо за човека. Упрекват ме, че не искам да имам деца, често ми задават въпроса: "Не се ли страхувате, че ще умрете сам?". Всички умират самотни. Точка. Когато дядо ми умираше, той не гледаше към нас... а някъде там.

Да вляза в политиката? Абсурд. Имал съм прекалено много жени, взимал съм прекалено много наркотици и бях на прекалено много щури партита.