Димо от P.I.F и един разговор на забързан каданс

За новия сингъл, новия албум и новото време

   
 
Димо от P.I.F и един разговор на забързан каданс

Група P.I.F. са на сцената повече от 20 години, а музиката им живее в отделно време и в отделен свят. След себе си са оставили уникални парчета като "Колело", "Приказка", "Вали", "Пътуване"... Интересното в техните песни е, че те не са само песни, а истории, разкази, драми - далечни спомени от един игран вече театър.

С Димо се срещаме в центъра на столицата в един от слънчевите дни преди началото на зимата. Засмян е и му се говори. Взимаме си по едно кафе и започваме.

Директно да говорим за новата песен и клипа, кажи ни всичко. На кого е текстът, инструменталът, как се роди идеята. Определено е много по-танцувална от повечето ви парчета.

Песента се казва "Този ден", музика – Димо Стоянов, текст – Димо Стоянов, аранжимент – P.I.F. Режисьор на клипа съм пак аз, то, 'щото е много забавният клип, нали (смее се). В интерес на истината това ни е първото видео (имаме вече над 20), в което има някой, който танцува – има танци. Замислихме се с жена ми, защото тя всъщност е режисьорът в сянка: "Абе, няма ли да е готино един човек да танцува на покрива на един блок и така да танцува, че това да е изразът на неговия дух?". Просто човекът обича да се катери на покрива и да се забавлява (смее се)!

Дойде другият проблем. Къде ще го намерим тоя луд танцьор, който ще се навие да се качи на покрива на блока и да се разкърши? То ясно, че ние сме луди и ще качим техниката горе, ама нямаме човек за танци (смее се)! После се сетих за Явор Кунчев, с когото сме колеги още от ВИТИЗ. В момента държи школата за суинг танци "Lindy Hop". Обадих му се и той веднага каза: "Ами, много ясно, дай да чуем парчето, правим го, много е яко". И вярно, с партньорката му Катерина се качиха и просто разбиха.

Снимахме много, имаше много готини кадри, но доста изрязахме. Цялата идея беше да се вижда вечерна осветена София, обаче никой не беше се сетил, че има страшно много реклами, които се виждат и трябваше да ги изрежем. Някои ще си кажат "абе, вземете пари за тая работа", а аз просто не мога да се пазаря – не съм бизнесмен. Такъв човек съм, просто не мога да преговарям.

Другото интересно около парчето е, че по принцип, когато се прави клип, се забързва аудиото и клипът се снима забързан, впоследствие аудиото се пуска с нормална скорост. Обаче на нас ни хареса забързаният вариант (смее се). Фактически това, което слушат хората, е забързаната версия на песента.

Това парче, което пуснахме през юли ("Джулай", бел. авт.) и сега "Този ден", са песни от новия ни албум, който трябва да излeзе в началото на следващата година.

Да, кажи ни повече около самия нов албум. Знаем вече, че ще се казва "P.I.F. 5". Къде го записахте, къде се смесва, какво да очакваме?

Ами албума го записахме преди една година по същото време до една бивша резиденция на Тодор Живков на река Дунав, близо до резервата Сребърна – х. Ветрен.

Вие обичате май така да се изолирате, когато записвате нов албум?

Ами, да! Много е хубаво. Там нямаше никого, освен един прекрасен хижар, с когото трябваше да ходим да ловим риба. Сутрин пускаме мрежата, вечер я вадим... или беше обратното, не мога да си спомня. Но всяка сутрин в 7 трябваше да има един човек с него да му помага. През цялото останало време записвахме. Нямахме нито телефони, нито интернет. Беше наистина страхотно преживяване.

Записахме си материалите и ги пратихме в Ирландия. Вече една година тези неща се смесват там, то не е проблемът в трансфера, а по скоро в комуникацията. Те ни ги пращат, ние преценяваме, променяме, ако се налага, пак пращаме. Не е като да си в студио, където отиваш и казваш: "Пипни това, усили онова, увеличи другото.".

Албумът е готов, но може би най-късно до февруари ще излезе.

1596362

Защо решихте да смесите песните в Ирландия?

Защото група AMORIC (бившата група Лора) от 8 години живеят вече там и Янко Генов работи в едно от най-силните студия. Реално албумът е много по-различен от двата сингъла, които пуснахме. Песните в него са много по-дълги, много по театрални, много по-разказвателни, същевременно по-твърди и по-леки. Проблемът е, че такава песен с толкова история не можеш да пуснеш по радиото (смее се).

Затова ли направихте тези две песни, които чухме?

О, не. Те си се получиха естествено. Просто когато отворихме албума и там имаше 15 песни, си казахме: "Абе, коя става за радиото?" и така решихме да пуснем тях. Ще направим опит за още един сингъл поне, който не е радиофоничен, но ще видим какво ще стане. Навремето си мислих, че и "Невидимо дете" не става за радиото, ама то пък си стана много добре. Така че никой не може да предполага какво ще бъде.

Кога ще представите албума? Концерти, турнета, какво ще се случва сега?

Премиерата беше замислена за 10 декември в Терминал 1. Албумът се забави, но въпреки това концерт ще има. Той ще бъде предпремиерен на новия албум на P.I.F. Това, което ни предстои най-скоро, е на 14 ноември в Mixtape. Ще свирим с Panican Whyasker, където за пръв път на живо ще го направим това парче, новото. Да видим дали можем (смее се).

Ще се справите. Кажи как успяхте да се запазите на сцената вече толкова години, повече от 20?

Ами това, което според мен е най-важното, е човек да не се води по модните течения и да успее да съхрани себе си. Защото реално 2015-та е една добре позната 1985 година, само че с повече техника. Нищо ново няма под слънцето, даже по-пошла и по-евтина е 2015 и единственият начин човек да се справи е да остане верен на себе си. Разбира се, трябва да се използва техниката, която се предоставя и с тези средства да се изразяваме, а не обратното - от тези средства да прави друго средство. Както виждаме, че се случва в момента с повечето банди и музика. Техниката е за да ти помага, а не да те създава. Както се казва, една кола трябва да ти служи, а не ти да ѝ служиш на нея.

1596361

Как се е променила музикалната сцена за 20 години в България? По-скоро клубната, то друга май няма.

Ами, има някакво развитие. Защото когато гледам програмите на клубовете, в които свирим – пълни са. Това е страхотно. Разбира се, не е като Лондон или Берлин, но ние сме 6 милиона, дали имаме и толкова вече. От тези 6 милиона като махнеш 70% възрастни - остават 30%, от тези 30% повече от половината или нямат интерес към музиката, или слушат чалга. А сега се замисли колко човека от остатъка се интересуват от българска музика. Истината е, че много малко хора в България имат потребност от хубава българска музика, направена истински.

Добре, а накъде върви музикалният бизнес тогава?

Има нещо много сбъркано и това е в световен план. То така е по-лесно за хората явно - да си вземат по-бързо парите. Говоря за музикалните формати, именно те бъркат хората, че това е начинът.

Реално изгряват и залязват за секунди.

Точно! Защото не са се мъчили. Ок, по наше време беше ясно. Завирали сме се с усилватели и китари по мазетата и изживявахме най-хубавите си години. Първата емоция от първото парче, да разбереш как и от какво имаш нужда следващия път. Примерно свириш и осъзнаваш, че ти трябва монитор, защото ти пада гласът.

Нямам нищо против тези хора да ги имат тези неща наготово, времената са други. Никой не осъзнава обаче, че по този начин се орязва креативността. Много често се случва на сценаристи и режисьори да се дават малки бюджети, за да заработят по-щураво и шантаво.

1596360

Има и нещо друго - почти не се изпълняват български песни.

Ами, да. Случвало ми се е и да гледам американски музикални риалита, аз осъждам глобално тези формати, не само нашите. Лошото е, че тези, които отпадат там – при нас са печеливши. И това, разбира се, е нормално, не можем да сравняваме мащабите. Въпросът е, че победителят "бай Генчо" след края на формата ще се прибере и никой повече няма да чуе за него – абсолютен крах за неговото съзнание.

Ако си мислиш, че можеш да пееш и имаш приятели - правиш група. Чукате на вратата на първия клуб и казвате: "Добър ден! Имаме група, може ли да свирим?". Е, там ще те определят можеш ли да свириш, защото, ако публиката не те харесва, няма да дойде никой. Няма камери, няма гримьори отзад, няма монитори. Или го можеш, или не, защото ако ти се получи, след 3 месеца клубът ще бъде пълен. И без да искаш, ти ще станеш някой.

И за финал кажи какво предстои?

Ами концертите ги обявяваме на страничката ни във Facebook редовно. Предстои ни коледното турне, правим го винаги по Коледа. Почваме от Велико Търново, Варна, Бургас, Сливен, Пловдив и т.н... където има клубове, гледаме да ги обиколим. В момента е много по-удобно да се правят концерти в клубове, отколкото в зали. По-рентабилно е! Не може да си позволиш да обиколиш 3 пъти България и да напълниш залите – не става, но с клубовете е друго.

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ