Марлон Брандо

роден на 03 апр 1924 в Омаха,
актьор

1950 Дебютира в киното с роля в "The Men"
1973 Получава награда "Оскар" за най-добър актьор в главна роля - "Кръстникът"

Биография:

Големият Марлон Брандо е роден на 3 април 1924 г. Знае се, че родителите му са алкохолици и малкият Брандо често остава сам. Израства в Илинойс и след като е изгонен от военната академия, където учи, започва да копае канавки, за да изкарва пари. До момента, в който баща му предлага да му плати обучението. Брандо заминава за Ню Йорк, за да учи актьорско майсторство при Стела Адлер и в студиото на Лий Страсберг. Смята се, че именно Адлер е вдъхновението на младия актьор особено в първите години на кариерата му. Актьорът дебютира на Бродуей през 1944 г. с "I Remember Mama". В "Truckline Caf" през 1946 г. критиците веднага го харесват и го обявяват за най-обещаващия млад актьор. През 1947 г. Марлон прави най-доброто си театрално изпълнение като Стенли Ковалски в "Трамвай "Желание" на Тенеси Уилямс.

Големият актьор се е женил три пъти. Първият му брак е през 1957 г. с Ана Кашфи, който трае до 1959 г. От нея има едно дете. Втори път се жени през 1960 г. за Мовита Кастанеда и се развеждат след две години. От този брак Брандо има две деца. През 1962 г. актьорът се жени за Тарита Чейен, от която има също две деца. Бракът му продължава десет години.

Професионална кариера:

Марлон Брандо дебютира в киното през 1950 г. в "The Men". Година по-късно участва в екранната версия на "Трамвай "Желание" на Елиа Казан, с Вививан Лий. Брандо е номиниран за "Оскар", а филмът получава четири статуетки. Следващият му филм година по-късно пак е на Елиа Казан - "Viva Zapata!", а през 1953 г. излизат два филма с негово участие - "Юлий Цезар" и "Дивият". През 1954 г. излиза "На кея" на Елиа Казан, който получава осем "Оскар"-а, а един от тях е за Брандо. До края на десетилетието актьорът се снима още в "Desiree" (1954), "Guys and Dolls" (1955), "The Teahouse of the August Moon" (1956). В края на 50-те Брандо се снима още в "Сайонара" (1957) и "The Young Lions" (1958).

Началото на 60-те започва с "The Fugitive Kind" (1960) и "One-Eyed Jack" (1961). Макар и да не прави запомнящи се филми като през 50-те, Брандо продължава да е търсен актьор и се превръща в признат секссимвол. Следващият му филм "Mutiny on the Bounty" (1962), освен че е пълен касов неуспех, показва и лошата страна на актьора. Той има проблеми с екипа, тъй като непрекъснато яде, ходи по жени и бави целия снимачен процес. А в договора му има клауза, че за всеки просрочен ден Брандо ще взима по 5000 долара.

До края на 60-те актьорът се снима в "The Ugly Amercian" (1963), "Bedtime Story" (1964), "Morituri" (1965), "The Chase" (1966) с Джейн Фонда и Робърт Редфорд, както и в "The Appaloosa" (1966), "The Countess of Hong Kong" (1967), режисиран от Чарлс Чаплин, със София Лорен, "Reflections in a Golden Eye" (1967) с Елизабет Тейлър и др.

70-те години започват лошо с "The Nightcomers" (1971), но година по-късно кариерата на Брандо е спасена с "Кръстникът" на Франсис Форд Копола, с Ал Пачино, Джеймс Каан, Даян Кийтън и др. Ролята на дон Вито Корлеоне закономерно му носи "Оскар". Но Брандо не се появява на церемонията в знак на протест срещу отношението на Холивуд и на американското правителство към местното индианско население. Вместо него, за да откаже статуетката, на сцената се качва индианка (за която по-късно се разбира, че всъщност е актриса). Пак през 1972 г. излиза "Последно танго в Париж" на Бернардо Бертолучи, а след четири години пауза по екраните тръгва и "The Missouri Breaks" на Артър Пен. През 1977 г. Марлон Брандо се снима и за телевизионната версия на "Кръстникът". Година по-късно е част от екипа на "Супермен" с Джийн Хекман и Кристофър Рийв.

В края на 70-те Брандо участва в "Апокалипсис сега" отново на Франсис Форд Копола, с Мартин Шийн, Робърт Дювал, Лорънс Фишбърн, Харисън Форд, Денис Хопър и др. В началото на 80-те излиза "The Formula". След девет години пауза Брандо отново се снима, а този път филмът е "A Dry White Season" с Доналд Съдърланд. През 1990 г. излиза "The Freshman", а през 1994 г. играе в "Новият Дон Жуан" с Джони Деп и Фей Дънауей. Последните филми на Брандо са "The Brave" през 1997 г., "Free Money" (1998) и "The Score" на Франк Оз с Робърт де Ниро и Едуард Нортън.

Марлон Брандо почина на 1 юли 2004 г. в Лос Анджелис.

Филмография:

The Score (2001)
Free Money (1998)
The Brave (1997)
The Island of Dr. Moreau (1996)
Don Juan DeMarco (1994)
Christopher Columbus: The Discovery (1992)
The Freshman (1990)
A Dry White Season (1989)
The Formula (1980)
Apocalypse Now (1979)
"Roots: The Next Generations" (1979)
Superman (1978)
"The Godfather: A Novel for Television" (1977)
The Missouri Breaks (1976)
Ultimo tango a Parigi (1972)
The Godfather (1972)
The Nightcomers (1971)
Burn! (1969)
The Night of the Following Day (1968)
Candy (1968)
Reflections in a Golden Eye (1967)
A Countess from Hong Kong (1967)
The Appaloosa (1966)
The Chase (1966)
Morituri (1965)
Bedtime Story (1964)
The Ugly American (1963)
Mutiny on the Bounty (1962)
One-Eyed Jacks (1961)
The Fugitive Kind (1960)
The Young Lions (1958)
Sayonara (1957)
The Teahouse of the August Moon (1956)
Guys and Dolls (1955)
"Omnibus" (1955)
Desirée (1954)
On the Waterfront (1954)
The Wild One (1953)
Julius Caesar (1953)
Viva Zapata! (1952)
A Streetcar Named Desire (1951)
The Men (1950)

По-значими награди:

"Оскар" (1973 г. най-добър актьор в главна роля - "Кръстникът"; 1955 г. най-добър актьор в главна роля - "На кея")

БАФТА (1955 г. най-добър чуждестранен актьор - "На кея"; 1954 г. най-добър чуждестранен актьор - "Юлий Цезар"; 1953 г. най-добър чуждестранен актьор - "Viva Zapata!")

Фестивала в Кан (1952 г. най-добър актьор - "Viva Zapata!")

"Еми" (1979 г. най-добър поддържащ актьор в минисериал - "Roots: The Next Generations")

"Златен глобус" (1974 г. награда "Хенриета"; 1973 г. награда "Хенриета" и "Златен глобус" за най-добър актьор - "Кръстникът"; 1956 г. награда "Хенриета"; 1955 г. награда "Хенриета" и "Златен глобус" за най-добър актьор - "На кея")

Интересни факти:

Преподавателите по актьорско майсторство на Брандо накарали всички да изиграят пиле, което е чуло сирена за въздушно нападение. Повечето започнали да тичат по сцената и да пляскат с ръце, а Брандо стоял на едно място. Запитан защо не е реагирал на сирената, актьорът отговорил "Аз съм пиле, нямам идея какво е сирена".

Изключен е от гимназията, защото карал мотор по коридорите.

Цитати:

"Единственото нещо, което актьорът е длъжен да прави за публиката, е да не я отегчава."

"Ако си успешен, актьорството е най-приятната работа, която някой може да си пожелае. Но ако си неуспешен, е по-лошо дори от кожно заболяване."

"Актьорството е празна и безполезна професия."

"Не ми пука, че съм дебел. Пак взимам същите пари."

"Не смятам, че който и да е филм е изкуство."