Топ 5: Дълголетници на планетата

Технически погледнато Turritopsis nutricula е животното с най-продължителен живот на планетата Земя. Медузата Хидроид е на практика безсмъртна, тъй като е надарена с уникалната възможност да се подмладява. Turritopsis nutricula е с диаметър едва 4-5мм, но за разлика от повечето медузи, които загиват, след като приключат процеса на размножаване, медузата Хидроид може да се трансформира от възрастен организъм в "бебе" и по този начин да живее вечно.

Безкрайният живот на Turritopsis nutricula се дължи на процес известен като "трансдиференциация", в който един вид клетки се трансформират в друг вид клетки. Това си умение медузите Хидроид използват само в крайни случай, например когато са на крачка от гладна смърт или ги грози смъртоносна опасност, но това не прави умението им по-малко феноменално.

Turritopsis nutricula може да бъде намерена в топлите тропически води, но според учените, които се занимават с този представител на мекотелите, е силно вероятно медузите Хидроид да бъдат открити и в други водни басейни.

Признаваме, че в този списък пропуснахме няколко вида корали, които живеят по няколко хиляди години, но те са изключително скучни и монотонни организми, които освен с дълголетието си, няма с какво друго да ни впечатлят.

Затова втора по дълголетие е именно Arctica islandica или гигантската ядивна мида от Северния Атлантик, която живее 400 години и нагоре. През 2006г. експедиция край бреговете на Исландия открива един екземпляр от тази разновидност гигантски ядивни миди, който явно е започнал живота си някъде по времето на Шекспир.

Arctica islandica достига до 50мм диаметър на черупката и популациите ѝ са най-многобройни край бреговете на вече споменатата Исландия.

Гренландският кит - Balaena mysticetus е животното, което отсрамва бозайниците в тази класация. Един от най-големите представители на млекопитаещите въобще в световен мащаб с лекота живее по 211 години, като все още се провеждат изследвания, за да се установи най-възрастният представител на вида.

Balaena mysticetus е единственият вид от семейство Гладки китове, който прекарва целия си жизнен цикъл във водите на Северния ледовит океан. Гренладските китове са сравнително бавни и пътуват сами или на групички от до шест животни. Тези бозайници могат да издържат до 40 мин под вода преди да излязат, за да поемат дъх, но според изследванията върху техните навици, гренладските китове не се гмуркат надълбоко.

Към момента популацията на Balaena mysticetus наброява няколко десетки хиляди, но в нея се наблюдава един бавен, но стабилен прираст, особено след като китовия лов бе забранен.

Cyprinus carpio - японският цветен шаран известен още като риба Кои е символ на успеха, късмета и дълголетието. Като последното определено произлиза от невероятната продължителност на живота на тези домашни рибки.

Според различни източници коите могат да живеят в продължение на около 200 години, като най-възрастният документиран шаран, в случая шаранка, Ханако е живяла цели 226г. С това си постижение японските цветни шарани с право се нареждат сред петте създания с най-дълъг живот на планетата.

Интересното в случая е, че тези рибки се срещата в 130 различни цветови варианта. По-редките екземпляри достигат пазарна цена от 25 хиляди евро, като при добри грижи едно шаранче достига "скромните" метър дължина и 20кг маса.

Слонската костенурка - Geochelone elephantopus развива максимална скорост от 3 км/ч и то на кратки разстояния. Въпреки това това огромно земноводно е един от най-дълго живеещите обитатели на нашата планета.

Родом от островите Галапагос Geochelone elephantopus продължава своя растеж в продължение на 30-40 години, в които може да достигне до 1,3 метра в дължина и маса от над 350 килограма. Силно възможно е най-възрастните слонски костенурки, от популацията на този вид в момента, да са се излюпили по същото време, по което Чарлз Дарвин е посетил галапагоските острови и е създал своята теория за еволюцията.

Това, което се опитваме да кажем е, че костенурките от този вид могат да живеят в продължителност на 170, а може би и повече години. За съжаление обаче до началото на 20 век голяма част от тяхната популация е унищожена от гладни заселници местни кулинари, заради което и слонската костенурка е включена в Червения списък на застрашени животни на Международния съюз за опазване на природата - IUCN.