Пет най-добри съвременни комици

Бен Стилър работи вече 25 години, а на нас все ни се струва млад и жизнен като в края на 80-те. Проблемът при него е, че още в началото на кариерата си Стилър започна да се снима заедно с приятеля си Адам Сандлър. Казваме проблем, защото въпреки че двамата все пак успяха да направят самостоятелни кариери в Холивуд, Стилър някак остана една идея в сянката на колегата си, който и до ден днешен продуцира съвместните им филми. Това е основната причина да се нареди на петото място.

Едно от големите попадения на Стилър е режисьорската му работа по "Кабелджията" (1996). И все пак във филмографията му изпъкват някои заглавия, които са любими на почитателите на жанра: поредицата "Нощ в музея", "Тропическа буря" (2008), "Запознай ме с вашите" (2004), "Старски и Хъч" (2004) и др.

Той е най-успелият млад комик в САЩ, ако говорим за финансови постижения. Освен че вече е изявен продуцент с компанията си "Happy Madison Production", той е и един от най-популярните комици, които умело привързват смеха с романтични нишки. Но и при него не всичко е перфектно. Усещането, че от няколко години насам Адам играе един и същ персонаж във всичките си филми, се затвърждава все повече. А еднаквостта и повторението при актьорите е истинско убийство (нещо като Асен Блатечки и вечния му персонаж на лошо момче, привличащо като магнит жените, с татуировки, бял потник, кожено яке и неизбежната цигара в уста). Въпреки всичко обаче, Сандлър, който е на четвърта позиция, е абсолютно непоклатим в своя жанр, а ето и някои заглавия, които доказват това: "Били Медисън" (1995), "Баща-мечта" (1999), "Гроги от любов" (2002), "Психаротерапия" (2003), "50 първи срещи" (2004), "Свободна игра" (2005) и др.

Той е единственият полицай, който харесваме, той е възможно най-смахнатият професор, той е и единственият доктор, който говори с животните. Признайте си - Еди Мърфи е един от най-любимите ви комици. Още с "Ченгето от Бевърли Хилс" (1984) Мърфи се превърна в звезда и въпреки някои спадове в кариерата му, се съмнявам да има човек, който да не знае името му.

В края на 90-те години славата на Еди се върна с изпълнението си в "Смахнатият професор" (1996), където "влезе в кожата" на цели седем различни персонажи. Последва ролята му в "Доктор Дулитъл" (1998), а в поредицата за "Шрек" Мърфи дава гласа си на магарето. Сега Мърфи заема почетното трето място в нашата класация.

Кери е най-гуменият комедиен актьор, появявал се на големия екран. И ако оспорите това твърдение, вероятно не сте гледали неговите филми. Освен че физиономията му може да се деформира до неузнаваемост, тялото му също има с какво да изуми зрителите. Джим изгря през 1994 г. с филма "Айс Вентура: Зоодетектив" и за няколко месеца са изстреля високо горе на кинонебосклона. Същата година по кината тръгнаха "Маската" и "От глупав по-глупав". До края на 90-те години комикът се снима още в "Батман завинаги", "Кабелджията", "Лъжльото" и др. В две поредни години обаче - 1998 г. и 1999 г., Кери предприе неочакван ход и се снима във филми, които не могат да се причислят към "идиотските" заглавия. "Шоуто на Труман" и "Човек на Луната" са истински бисери във филмографията на актьора, след които той се върна в сигурния комедиен жанр. И все пак, точно тези два филма, както и "Блясъкът на чистия ум", доказаха, че Джим Кери е истински актьор, а не просто човек с дарбата да разсмива. Именно затова той получава заслуженото второ място.

Не мога да скрия пристрастията си към комедиите, в които освен гегови ситуации и просташки шеги, има и актьорски талант. Робин Уилямс, въпреки че е от друго поколение, в сравнение с останалите актьори, подредени в класацията, е един от най-големите съвременни комици. Но той не е само комик. Талантът му бе доказан в не една или две драми и приключенски филми, които Уилямс успя да омекоти с усещането си за смешно. И освен че е "батко" на останалите си колеги тук, той е много по-високо от тях като филмови постижения. Уилямс се радва на награда "Оскар" за изпълнението си в "Добрият Уил Хънтинг" (1997), който, забележете, е драма. Точно както при Джим Кери, Уилямс никога не се е страхувал да експериментира с жанровете, но за почитателите на комедията, най-запомнящата се роля на актьора е в "Мисис Даутфайър" (1993).