Най-огромните и чудовищни животни, които са живели с човека!

Изчезнал род бозайници от разред Хоботни. Притежавали са големи извити бивни и кътници за стриване на твърда растителна храна. Достигали до 5,5 m височина и тегло до 10 – 12 тона. Северните видове са имали дълга козина. Живели са в периода от плиоцена до холоцена, преди от около 4,5 милиона до 10-12 хил. години в Европа, Азия и Северна Америка. Те са членове на семейство Elephantidae, което включва освен мамутите, също и двата рода на съвременните слонове и техните предци. Съвременници са на праисторическия човек.

Гигантските ленивци- са група от няколко различни изчезнали видове ленивци, отличаващи се с особено големите си размери. Те са се появили в олигоцена преди 35 млн. години и са живеели в Новия Свят, достигайте тегло от няколко тона и височина 6 метра. Някои видове гигантски ленивци са измрели в края на плейстоцена. За разлика от съвременните ленивци, техните гигантски сродници са живеели не на дърветата, а на земята.

Напълно е възможно, причината за измирането на ленивците да е станал човека. Това е така, защото хората обитавали американския континент в периода преди от 30 до 10 000 години, а последните гигантски ленивци са изчезнали от континента преди около 10 000 години.

Гигантопитеците – най-големите човекоподобни маймуни. Първите останки от гигантопитеци са били открити на територията на съвременен Китай. През 30-те години на миналия век местните жители търгували зъби на гигантопитеци, като ги представяли за "зъби на дракони".

През 50-те години била открита челюст на гигантопитек, която убедително доказва, че тези зъби са принадлежали на древен роднина на съвременния човек. Според някои оценки височината на зрял гигантопитек можела да достига три метра, а масата – 300 килограма. Гигантите са измрели преди около 300 000 години.

Преди около 500 хил. години този подвид е обитавал териториите от Пиренейския полуостров до североизточен Китай. На височина е достигал до около един метър, а теглото му е било около 80 – 110 kg.

Тези животни са били нощни хищници и са живели в пещери. В България кости от пещерна хиена са открити в пещерата Магура, намираща се близо до село Рабиша.

Саблезъбите тигри са живели между 2,5 млн. години до 10 000 години преди новата ера в Северна и Южна Америка. Те се наричат "саблезъби" заради голямата дължина на техните челюстни кучешки зъби. Въпреки, че разговорно се наричат "саблезъби тигри", смилодоните не са тясно свързани с тигъра, който принадлежи към друго подсемейство.

В зависимост от вида смилодоните са тежали от 55 до 300 кг. и са били с дължина от 1 до 2,5 m. Имали са сравнително къса опашка, мощни крайници, здрави мускули на врата и дълги кучешки зъби. Значително по-енергични от мечка. Задните крайници са били със силно изградени адукторни мускули, които са помагали на тигъра за стабилност при борба с плячкатa.

Свирепият вълк  е изчезнал вид от семейство кучеви. Населявал е предимно Северна Америка и Южна Америка през епохата Плейстоцен. Във Флорида и Калифорния са открити множество добре запазени фосили, по които се съди, че на дължина е достигал до 1,5 м., а теглото му е било от 57 до 88 кг.

Най-разпространената теория за изчезването му е, че хората са донесли и повече болести, а климатичните промени са били прекалено резки. Хората са започнали да ловуват и едрата плячка, с която се е хранил Canis dirus е започнала да намалява. Така след повече от 10 000 години на земята това е било края на Ужасния вълк както и на повечето едри хищници през Плейстоцена.

Мегаланията е влечуго, предшественик на комодския варан, изчезнало преди около 40 000 години.  Поради липсата на пълен или почти пълен изкопаем скелет е трудно да се определят точните размери на мегалания. По предварителни данни дължината му е достигала до 5 -7 m, а теглото – до 600-620 kg.

Късомуцунестата мечка е гигантска мечка, живяла преди 10 000 години. Тя е била по-голяма от съвременната мечка гризли. Хранила се е с мърша, защото ѝ е било трудно да убива плячката си.

Ако се съди по намерените скелети днес, височината на арктодуса е от 1,5 до 1,8 m, а изправена достига 3,5 m. Тежи 600 kg, а най-големите екземпляри достигат 1136 kg. Има силно изразен полов диморфизъм.

Съгласно публикации на биолози този вид мечка се отнася към списъка на измрели видове, които могат да бъдат създадени отново с генно инженерство в близко бъдеще. Генът е сравнително добре съхранен, но съществуват и други проблеми. Най-близкият родственик днес е очилатата мечка.