Най-ароматните градове на планетата

"Далас е един от най-странните парфюми, които някога съм усещал", казва Бър и има право.

Магистрали от молове и бензиностанции и знаци за изход. Ужасяващо широки булеварди – това е ароматът на Новия свят.

"Почти има безароматен аромат" (звучи налудничаво). Както при повечето градове, обонянието ти усеща нотки на бетон, автомобилни газове и прах. Ако наистина се съсредоточите, може и да усетите нотка на неоткриваемия тексаски дъб. Ясният аромат на светкавици и дъжд прониква толкова добре в огромното пространство, че можете да си представите триизмерно картинката само с едно вдишване.

Съгласни сме със Самюел Джонсън "когато човек се измори от Лондон, се изморява от живота; в Лондон има всичко от това, което живота може да ти предложи".

И докато да си позволиш Лондон не лека работа, то поне парфюмът на града е безплатен. Мъгла, дъжд, пипер, мокри павета – базови нотки.

След второто вдишване вече можете да усетите Темза, кожените седалки и персийските килими.

Благодарение на Christ, сега и опушеният аромат на града в днешно време е стабилен. Някои хора се оплакват, че Лондон е "сив" аромат, но това, което помирисват в действителност е опалесцентната енергия на Великобритания.

"Бях в Момбаса само за един обяд и това, което ме порази, беше ароматът на груб теракот, изпечен на слънцето, и сух тропически въздух, който е характерен за февруари, когато бях там", споделя специалистът по ароматите за преживяването си в Кения.

Този аромат в действителност се засилва през лятото, когато дъждовете са по-срещано явление и всичко се раззеленява, макар че Момбаса невинаги е очебийно зелена.

"Един от най-силните ароматни спомени бяха за четирите голи стени на магазините на Миджикенда и Суахили."

Представителите на тези две групи от населението на Кения използват флуоресцентна светлина, за да подсилят блясъка на металните произведения в магазините им и ароматът е онази позната стара миризма на нагрят метал. Усеща се също така и нотка на палмово масло, циментен прах от улиците и на онези техни страни подправки.

Ако попаднете тук, трябва да забравите за страха си от силни миризми. Мумбай е един от градовете с най-интензивен аромат на Земята.

"Той е един вид Аватар за носа ви. Където и да се обърнеш, плътният, проникващ аромат на нефилтрирани моторни газове и вода от улуците се точи навсякъде."

В допълнение към този най-траен спомен на Бър за аромата на Мумбай се прокрадва и солената нотка от океана, примесена с тропически въздух, газове от климатици и пържено палмово масло. И разбира се, това е Индия, и носът ни сякаш по подразбиране трябва да усеща тамян и всяка възможна подправка – канела, кардамон, карамфил... Казахме ви – това е най-ароматният град на света и ако попаднете там, със сигурност ще се съгласите с нас.

Латинска Америка мирише на 50-те. Както щете го разбирайте, но ако например се разходите из квартала Риколета в Буенос Айрес, ще се върнете назад във времето без дори да се усетите – абсолютна машина на времето. Заедно с това, ароматът на Богота е комбинация от нови автомобили, бетон и афтършейв – продукт, който се носи във въздуха в бизнес центъра на града.

"Странно е, но можете да усетите и надморската височина – 2624 метра над морското равнище – заради екзотичния вятър, дъждовете и зеленината, която се подава от Андите на изток".

"Не знам дали има някой друг град от Стария свят, който е толкова благоуханен, колкото Рим."

Съгласни сме с експерта Бър, защото нито Милано, нито Мадрид, нито Будапеща, дори и Неапол не миришат толкова опияняващо, колкото Рим. Той е величествен, точно като класическите мъжки парфюми от 50-те – има особен стил и ти трябва да го харесваш, и ако наистина е така, всяко поемане на въздух във вечния град е истинско пътешествие.

Античните стени отделят лек аромат на ... "вечност", примесен с кедър и отработени газове от автомобили и автобуси. Разбира се, не можем да пропуснем и прокрадващите се леки нотки на пица, паста и еспресо.

Ограничен само около полуострова, ароматът на Сан Франциско се дефинира от границите си – меки облаци, борови връхчета, силен евкалипт и студен океан. В зависимост от това къде се намирате, може да добавите към този микс или трева и подобната на бира миризма, която се отделя от хълмовете; или аромат на стара дървесина, която се използва в сглобяемите къщи; или онази влага, която е леко свежа и същевременно леко изолираща.

Понякога парфюмът на града се смесва със замайващия аромат на сухата калифорнийска пустиня.

Сан Франциско може да се окаже "притежател" на едно от най-красиво ароматните небета на света. 

"Според мен, можете да спечелите дебата за това дали Флорида е част от Юга само като се базирате на аромата ѝ. Междувременно, Ню Орлиънс отделя емблематичния аромат на Юга от всеки ъгъл и всяка улица."

Този аромат, за който говори Бър, е плътен, почти приспивателен влажен аромат, който прониква и се отделя от просторните дървени веранди и мазилките на къщите. Към това добавете и нотки от мъхове и свежия воден аромат от Мисисипи, който се сблъсква със соления привкус на Мексиканския залив.

Стара бира, пържено олио, кал и избуяваща трева са финалните допълнения, с които носът ни ще се сблъска при всички случаи, попадайки в Ню Орлиънс (не само носът ни, разбира се).

Парите променят аромата на всичко. В богатите градове, където хората, които искат да избягат от асфалтовите каньони на Ню Йорк, могат да се наслаждават на градини и големи тревни площи, се отделя една особена миризма, която "запазва" стойността на имотите там.

Явор, дъб и бор миришат циклично различно при смяната на сезоните, а ароматът на Плезънтвил се основава на тези дървета и състоянието на листата им в различни фази – зелени, жълти, мъртво кафяви и "обещаващи". Когато затворите очи, усещате трева и след това "ароматът на Америка, каквато беше", каквото и да означава това за носа ви по думите на Бър.

Ако картините на американския художник Норман Рокуел отделяха миризма, то тя щеше да отговаря на тази в Плезънтвил.

Градът на Ангелите е един от най-чудноватите градове на света и има единствен, уникален аромат. Ясната, съблазнителна песен на парфюма на Ел Ей е пленяваща.

Океански бриз от Санта Моника, който може да отиде чак до Силвър Лейк на изток, сух пустинен въздух, който идва от запад и се разпростира в центъра на града, спиращия кръвта балсам от евкалипт, бор, лоницера и жасмин, плюс отработените газове от автомобилите, които се точат из гигантските магистрали – Красота! - това е парфюмът на Ел Ей.

"Той е като усещането след предозиране с медикаменти: променлив, комфортен, топъл като одеяло. Уникалният морски аромат се разстила из улиците и това, което усещате, е крещящият парфюм от асфалт, двигатели и слънце, което можете да откриете само в Ел Ей."

Ние моментално се съгласихме с Бър – няма друг такъв "градски парфюм", като този в Сърцето на Калифорния.

Ето, че дойде време и на най-зле миришещите градове... Пардон, град.

Париж, Париж,

миришеш на лоши навици.

Като започнем от устната хигиена на парижаните и стигнем до боклуците, парфюмът на Париж няма нищо общо със славата на Франция, като един от най-добрите производители на парфюми.

Благодарение на навика "кутия цигари на ден", всеки човек, с който се разминете из улиците на френската столица, мирише на пепелник или опушен бекон (човешки). Усещате аромата на кафе, но не на свежата течност в чашка, а на кафе, престояло в устата на някого за няколко часа. След това нахално идва и миризмата на влаковете.

"Ако Сатаната пр*дне, то ароматът най-вероятно ще прилича на този коктейл от изгорели фотокопия и изпържени електрически кабели."

За да омекотим малко възмущението на Бър, ще ви припомним за приятния аромат на емблематичните кроасани с масло и разни други вкусотии от парижките сладкарници.

"Но направете още няколко крачки и ще ви нокаутира "свежият" аромат на кучешки изпражнения. Ако затворите очи, ще откриете маркетинга на Париж – всичкият "боклук" на града на светлините, който жадно се поглъща от туристите, наистина не е нищо друго, освен лъжа".

Защитата няма какво повече да каже!