Лъжите на магазинерите
4
То ще се свие/ще се отпусне
Магазинерът е човек на изкуството. Той трябва да умее хем да продаде стоката си, хем да остави добро впечатление у клиента, за да може той, клиентът, да се върне отново и пак да остави парите си. И така да се заформи един съвършен кръг, от който магазинерът да е на изгода. Е да, съществуват и някакви утопични страни, в които клиентът също печели, но ние още не сме убедени, че това се случва у нас. Или поне не в един обикновен български магазин за облекла или хранителни стоки.
Няма начин да не сте стъпвали в такъв. Също така не е възможно да не сте били така лекинко полъгвани от продавачите. Дето се вика, хем за ваше добро, хем за доброто на търговията. На нас ни се случва доста често да се сблъскваме с шмекериите на българския продавач, но вече сме прекалено корави пичове, за да се оставяме да бъдем лъгани. А и всички продавачи в магазините около офиса и домовете ни вече са ни приятели и няма да посмеят да ни излъжат. Или пък само ние така си мислим?
Понеже сте Div-аци, бихме искали да ви защитим от измами, макар и невинни, за да не се ядосвате после, когато осъзнаете, че стоката, която сте си взели, не е това, което ви се иска.
Вижте най-честите лъжи на българския магазинер.
Е, че как иначе. Разбира се, че сте попаднали на най-евтиния магазин в общината. И това, че нещо ви се струва по-скъпичко, се дължи на вашата неосведоменост и икономическа незаинтересованост. Забележете и изражението на лицето на продавача. То излъчва извънземни нива на искреност. Оценете това, усмихнете се и помислете добре дали да си купите онова, най-евтиното.
Или с други думи – ако не си купите стоката сега, рискувате да не я намерите никъде другаде, а когато се върнете в магазина, да плачете горко, защото наличността вече ще се е изчерпала. Продавачът просто ви предупреждава, че можете да страдате. Да не мислите, че го прави, защото не иска да си пазарувате от конкурента? Не ви е срам!
Да бе, да. Номерът минава само при онези, които нямат идея как да разпознаят истинската кожа от изкуственяка. Разбира се, тези хора не са чак толкова много и често продавачите разчитат на честните си сини очи, за да убедят клиента, че по-естествена кожа просто няма никъде другаде. Обещаваме скоро да напишем материал по темата с кожата, за да не страдате.
Признаваме, че понякога продавачите (или както е политическо коректно да се казва в наши дни – продавач-консултантите) наистина нямат дребни пари, с които да ни върнат, но в повечето случаи всъщност имат. Специално ние рядко даваме едри пари, когато имаме точно, но когато това се случи, значи е неизбежно. Отсреща чуваме "Нямам да ви върна" с лек въпросителен поглед, последван от демонстративно пуфтене и в крайна сметка връщане на ресто. Значи имаш, така ли?
Вие сте излезли от съблекалнята в магазина, за да откриете някъде огледало. Когато го намирате, в него освен жалкото си комично същество, облякло нещо, което тотално не му пасва, срещате и одобрителния поглед на продавача. Понякога продавачите преиграват в опита си да убедят клиента, че дрехата им стои умопомрачително. Друг път заявяват категорична позиция и изглеждат още по-убедителни. А вашият карикатурен образ в огледалото си остава все същият. Най-добре вярвайте само на себе си.
Стигаме на следващото ниво. Освен магазинерът, вие също харесвате дрехата, която пробвате, но размерът ѝ не е точен. Малка ви е, или пък ви е голяма. "Ама, няма страшно! То ще се отпусне!" (или респективно ще се свие след първото пране, ако дрехата ви е голяма). Това са екзистенциални истини, които всеки продавач знае и държи да ни сподели, защото ни мисли само най-доброто. Само на един човек от нашия екип му се е случвало да чуе израза "Това няма да се отпусне". И съответно той никога няма да забрави този момент в живота си.
О, сигурни сме в това! Даже ни се струва, че видяхме опашката на една луканка да се шмугва зад ъгъла. Истината е, че стоката, която търсите, може изобщо да не е пристъпвала прага на магазина в този ден, но продавачът по-скоро би ви казал, че току-що е продал и последната бройка, отколкото да признае, че не е зареждал. Така той ще запази интереса ви, а вие вероятно ще се върнете в магазина, защото въпреки че не сте видели с очите си, явно в този магазин действително се продава онова, от което имате нужда.
"Имате ли кокоски?", "Да, току-що ми ги докараха!". Сега, дали "току-що" означава "тази сутрин", "днес" или в действителност "преди малко", не бива да се гадае. Вероятността всеки път, когато поискате нещо по-специфично, то преди секунди да се е подредило по щандовете, е наистина малка, така че не се връзвайте. Или поне не всеки път.
Онова позеленялото саламче просто така си изглежда, а твърдото като паве парче кашкавал е абсолютно прясно. Отрязана половинка хляб от сутринта? "Нищо ѝ няма!". Странно изглеждащите кебапчета издават звуци? "Нищо им няма!". Това е една от любимите лъжи на продавачите. Ми така де, ще резнете оттук-оттам по-изсъхналите крайчета на каквото сте си купили, и всичко ще бъде екстра, а и продавачът ще си е продал стоката. Баба ви цял живот все пресни неща е яла!