"Терминатор: Генисис" - неубедителен, но все пак гледаем

02.07.2015, 11:00

Зрелище, подчинено на дигитални крайности

   
 
"Терминатор: Генисис" - неубедителен, но все пак гледаем

По кината вече върви дългоочакваният филм "Терминатор: Генисис" и ако все още не сте го гледали и се чудите дали си струва или има опасност да останете разочаровани, предлагаме ви да видите ревюто на нашите приятели от Operation Kino, които безспорно знаят какви ги пишат.

През 2029 г. съпротивата на човечеството срещу господстващата диктатура на машините е към края си. Предвождани от Джон Конър, хората успяват да сразят "Скайнет", но не и преди жестокият изкуствен интелект да предприеме един от най-коварните си ходове: чрез машина на времето в миналото е изпратен терминатор с мисия да убие Сара Конър, още преди да е заченала своя син и бъдещ лидер на бунтовниците. Мигове преди верният Кайл Рийс да последва киборга-убиец, Конър е атакуван от мистериозен нападател, а миналото, в което Рийс се озовава, е много по-различно от очакваното: Сара е вече готова за бъдещия Армагедон, помага ѝ застаряващ Т-800, а по петите им е променящ формата си прототип, изграден от течен метал... и това е само началото, естествено.

Първият половин час на "Терминатор: Генисис" е почти перфектен – най-вече сцените, които 1:1 претворяват разни носталгично въздействащи моменти от "Терминаторът" (1984) на Джеймс Кемърън. Склонен си да простиш не дотам убедителния "млад" Арнолд Шварценегер, както и самоцелното заплитане на сценария, само че последното неминуемо те кара да се запиташ как и дали ще бъде оправдано случващото се на екрана. Отговорът не закъснява и не е приятен: изведнъж един от най-загадъчните елементи в първите три филма – машината на времето, която досега не бяхме виждали, а и която винаги е имала ненатрапващо и косвено присъствие, е трансформиран в средство, което буквално можеш да сглобиш с подръчни средства в гаража си. Демитологизирането на въпросното устройство и употребата му като някакво терминаторско такси през различните десетилетия, из които се озовават героите, е първият признак за проблем в продукцията на Алън Тейлър – тези драматургични своеволия принизяват "Терминатор: Генисис" до нивото на евтин сериал, при който придвижването на действието и разплитането на конфликтите има значително по-слаба необходимост от обяснение или мотивация (от друга страна, почитателите на лековатия и с право забравен "Терминатор: Хрониките на Сара Конър" може да останат доволни).

Освен това най-популярният в поредицата времеви парадокс отново е застъпен чрез привидно усукания и уж оригинален сюжет: както "Скайнет" създава себе си чрез първия терминатор, изпратен в 1984 г., чиито останки са в основата на революционните разработки на д-р Майлс Дайсън (ключова фигура  в корпорация "Сайбърдайн"), довели до появата на "Скайнет", така и Конър създава себе си, изпращайки Рийс по същото време, за да защити майка му, подсигурявайки бъдещото оцеляване на хората. Парадоксът е колкото интересен, толкова и научно спорен, разбира се, но на кино работи брилянтно, поне що се отнася до "Терминатор 2: Денят на Страшния съд" (1991) на Кемърън. За съжаление, с напредването на "Терминатор: Генисис" цялата претенция за преоткриване в разбъркания и уж рестартиран таймлайн работи по точно обратния начин в сравнение с, да кажем, находчивия "Стар Трек" на Дж. Дж. Ейбраймс, който също започна собствената си митология наново, но и много по-адекватно. Подмяната на Конър, скандално разкрита още в рамките на рекламната кампания, е обрат, който не рефлектира според предвижданията – превръщането му в злодей не носи нужния емоционален ефект и в крайна сметка врътката е пропиляна и изгубена сред дъждовете от куршуми и бездиханните гонки... Нека тогава оставим настрана всички възможни стремежи на Тейлър за фабулна иновация и да обърнем внимание единствено на гръбнака на петата част: жалкото е, че няма нищо, което реално да осмисля направата на "Терминатор: Генисис" – даже предхождащият го "Терминатор: Спасение" (2009) на МакДжи имаше по-разумни основания за съществуването си от това поредно преследване между хора и машини в надпревара с времето и в стрeмеж чрез една голяма кулминационна експлозия да се терминира "Скайнет".

Прочетете цялото ревю на "Терминатор: Генисис" само в Operation Kino.

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ