Еееех, къде са онези години, когато мама грижливо затваряше лятото в бурканче под формата на лютеница, царска туршия, сладко от диви ягоди и боровинки. И после грижливо ни ги слагаше в пътната чанта и ни изпращаше към далечния град, в който се предполагаше, че учим. Хубави времена бяха. Не беше много хубаво докато мъкнеш тежката чанта по влакове, автобуси и маршрутки до далечния 42-ри блок в студентски град, но после, когато отвориш царската туршия и домашната ракийка – идилия.
Като си спомня за всичките моменти, в които един кренвирш се делеше на 4 и отваряхме последното бурканче лютеница, за да се наядем в пристъп на пиянски глад, няма как да не ми стане малко мъчно, малко носталгично или да не си спомня за всички благини на майка, които са ни спасявали (мен и моите състуденти) от гладна смърт. Е, не чак толкова! Фактът, че някой предпочита да изхарчи всеки лев за алкохол, а не за храна си е бил напълно негов проблем, но в случая става въпрос не за дивия студентски живот, а за храните в бурканче, които го правеха още по-хубав и вкусен. Да не говорим, че и след студентските години, родителите ни още ни изпращат благини в буркани, за да може по-лесно и приятно да иззимуваме. Може и да има много неща, които могат да се затворят за зимата, но ние сме естети в тази област и като такива си имаме любими неща. Ето някои от тях.
Безценно. Е не точно като мезе, въпреки че има всякакви случаи. Има хора, които обичат да консумират бира с вафли. За тях сладкото от диви ягоди би било чудесно мезе. Представете си как си пийвате биричка, може и тъмна, ядете си вафлите и си ги намазвате една по една със сладкото.
Тъй като безкрайно много ценим домашното сладко от ягоди, но за разлика от някои хора не си пием бирата с него и не ни се връзва много като мезе, го оставяме на пета позиция.
Вкусна, гъста и червена. Как да не я обичаш. Тя е чудесно допълнение към другите ни мезета като бяло сиренце, кашкавал, луканка. С такива изпиваме поне еднолитрова гарафа червено вино. Да не говорим, че винаги може да си намажете филия с масло и лютеница, да сипете една голяма ракия и да си пиете, и да си плачете за детството. Винаги помага.
Няма съмнение – ракията направо си плаче за тях. Особено ако са обилно потънали в олио, сол, оцет и чесън. Красота. Дано заедно с чушките нашите са сварили и достатъчно сливова. В противен случай, магазинът ни очаква.
Не познаваме човек, който да не обича кисели краставички. Особено когато са хрупкави и с подходящите подправки. Като си нарежеш съдържанието на един буркан – кеф ти ракия, кеф ти още една. И не бързайте да изхвърляте сока, дори да сте опразнили буркана. Той е признато съживително за махмурлука.
Безспорен фаворит. През зимата тя е като шопска салата за ракията. Моркови, карфиол, чушки и т.н. - за повечето от съставките дори не бихме се сетили при други обстоятелства, но когато са заедно и то под формата на царска туршия, на нас не ни остава нищо друго освен да я консумираме с неограничени количества ракия.
Може би се питате какво се случва, когато всичките тези мезета свършат. Ами идва пролетта или просто минаваме на луканка.