Хубаво е, когато човек си прави майтап със смъртта, дори и след като тя настъпи. Напук на възприятието, че когато някой си отиде от този свят трябва да страдаме, съществуват индивиди с доста черен хумор, които го пренасят върху собствените си надгробни плочи. Като този, например: "Писател съм, но пък никой не е перфектен".