Тича си лисицата през гората и вижда вълка - опечален и намръщен.
- К'во става, Вълчо?
- Ходи до онзи храст и сама ще разбереш.
Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва:
- Дааа, ти коя си?
- Ами лисицата...
- Такаааа, записваме - ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли?
- Не...
Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че ѝ дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно ѝ е... По едно време срещнала заека. Решила да го прекара и него. Пратила го при храста.
Тича заекът при храста.
- Кой си ти? - пита ламята.
- Заекът.
- Такаааа, записваме - за-ек. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси има ли?
- Има - може ли да не дойда?
- Да, може - за-драс-ква-мееееее.