Седят на едно летище българин, англичанин и французин и обсъждат съпругите си. Французинът казва:

- Когато след края на работния ден заключа ателието си на левия бряг на река Сена и мина покрай цветаря, купя букет цветя и се прибера у дома, моята Жули винаги ме посреща. Целувам я нежно и като я погаля по гърба и тя от това много се дразни.

Англичанинът споделя:

- О, това е нищо, мосю. Аз като се прибирам от лондонското сити след края на работния ден и се отбия да купя джинджифилова бира, като се прибера и целуна моята Меридит и тя като види, че съм купил джинджифилова бира, която не си пасва с рибата, която приготвя, много се дразни.

Нашенкият си седи и си трае. По едно време, подканен от очаквателните погледи на другите двама, споделя:

- Яз като се приберем у гаражо и паркирам Икарусо като камила у пустиня, па като фанем подръки колегите и айде у кръчмата – върти, сучи, върти, сучи и като се направим на кучета тръгвам към дома. Като се приберем и като я почнем моята у секакви пози – върти, сучи, върти, сучи до 4 сутринта. Яз можем и повече, ма съм първа смена с Икарусо. И като станем и го избършем у пердето и моята Пена она много се дразни.